— Какво искаше?
— Да ми направи предложение. Такова, каквото не може да се обсъжда по телефона. Настоя да отида при него незабавно. Беше отседнал във вила под наем на остров Сардиния. Типично в негов стил! Все отсяда някъде. И никога не си плаща. Но обеща, че изгубеното време ще си струва. Също така намекна, че вилата е пълна с красиви девойки и огромно количество отлично вино.
— И ти скочи на първия самолет?
— Имах ли избор?
— Какво бе предложението му?
— Той има клиент, който иска да се освободи от голям портрет. Платно на Рембранд. Изключително ценно. Никога не е било излагано пред публика. Уточни, че клиентът му не бил особено съгласен да прибягва до услугите на някоя голяма аукционна къща. По-скоро искал нещата да се уредят дискретно. Добави също така, че клиентът му имал желание в крайна сметка тази картина да се изложи в музей. Кавендиш го обрисува като филантроп. Но на мен ми се струва, че по-скоро клиентът не може да се примири с мисълта, че неговата картина ще попадне в лапите на друг колекционер.
— А защо чрез теб?
— Защото на фона на значително занижените стандарти в света на изкуството мен ме считат за нещо като образец на добродетелността. И независимо от многото ми издънки през годините, някак си съм съумял да си изградя отлична репутация пред музеите.
— Блажени са вярващите — бавно поклати глава Габриел. — А Кавендиш спомена ли името на въпросния продавач?
— Разправяше нещо за позалязващ благородник от Изтока, но аз не повярвах и на дума от това.
— И защо с дискретна продажба?
— Не следиш ли новините? В тези несигурни времена това е хит. Така преди всичко на продавача се гарантира пълна анонимност. Не забравяй, скъпи мой, човек обикновено не се разделя с Рембранд просто защото му е омръзнало да го гледа. Това се прави заради пари. А последното, което някой богаташ би искал да се разчуе за него, е, че вече не е толкова богат. Освен всичко друго, да закараш една картина на аукцион си е рискована работа. Особено пък в такива времена.
— И ти се съгласи да уредиш продажбата.
— Естествено.
— Срещу какъв процент?
— Комисионата ми е десет процента. Делим поравно с Кавендиш.
— Това не е особено етично, Джулиан.
— Всеки се оправя, както може. Моят телефон спря да звъни в деня, когато Дау Джоунс падна под седем хиляди. И не само моят. В Сейнт Джеймс всички усещаме стагнацията. Всички, с изключение на Джайлс Питауей, естествено. Някак си Джайлс все успява да устои на бурята.
— Допускам, че си поискал и странично мнение за платното, преди да го пуснеш на пазара?
— Моментално — отвърна Ишърууд. — Нали трябваше да съм сигурен, че картината е наистина на Рембранд. А не „ателието на Рембранд“ или „школата на Рембранд“, или „последовател на Рембранд“, или пък, не дай си боже, „по маниера на Рембранд“.
— Кой проведе удостоверяването на автентичността?
— Ти как смяташ?
— Ван Беркел ли?
— Разбира се.
Д-р Густаф ван Беркел по всеобщо мнение беше най-големият авторитет по Рембранд в целия свят. Освен това работеше като директор на Комитета „Рембранд“ — сдружение на историци, учени и изследователи, посветили живота си на това да проверяват дали всяка картина, която се приписва на Рембранд, действително е негово дело.
— Както се очакваше, Ван Беркел подходи скептично — продължи Ишърууд. — Но след като разгледа снимките ми, се съгласи да зареже всичко и да дойде до Лондон, за да направи лично оглед на портрета. Беше ми достатъчно само да видя как лицето му буквално пламна от вълнение. Но се наложи да изчакам цели две мъчителни седмици, преди Ван Беркел и неговото съзвездие от експерти да оповестят присъдата си. Накрая ми казаха тържествено, че картината е автентична и спокойно може да се продава като такава. Заклех Ван Беркел да запази всичко в тайна. Даже го принудих да подпише договор за конфиденциалност. А после хванах първия полет за Вашингтон.
— Защо пък за Вашингтон?
— Защото Националната галерия там е в последните етапи на събирането на огромна изложба на Рембранд. Редица авторитетни американски и европейски музеи са се съгласили да отдадат под наем свои платна. Но същевременно с това бях подочул и за значителен бюджет, който бил заделен целенасочено за закупуване на нова творба. Носеше се слух и че търсят такава картина, която да окупира заглавните страници на пресата. Нещичко по-секси, което да привлече тълпите.