— Моментално се отричам от него. Твърдя, че ме е подвел, за да му издействам покана. После се изнасям от приема при първа възможност.
— Даже и ако трябва да оставиш Михаил там.
За момент тя притихна.
— Моля те, не ме карай да повтарям това.
— Повтори го, Зоуи!
— Дори и ако трябва да оставя Михаил там.
— Никакво колебание, Зоуи! И в никакъв случай не поглеждай назад. А ако някой от бодигардовете на Мартин се опита да те сграбчи и да те отведе безшумно, направи скандал. Нека всички да разберат, че нещо не е наред. Тогава Мартин ще бъде принуден да те пусне. — Габриел направи пауза и после попита: — Разбираш ли ме, Зоуи?
Тя кимна.
— Кажи го.
— Ще вдигна скандал. И ще оставя Михаил там.
— Много добре. Имаш ли въпроси?
Тя поклати глава отрицателно.
Габриел се изправи и й подаде телефона.
— Включи го, когато изляза. И не се разделяй с него довечера.
Той тръгна към вратата.
— Впрочем имам един въпрос, господин Алон.
Той спря и се извърна.
— Какво се случи на онова поле край Лондон?
— Няма никакво поле край Лондон, Зоуи. Както и не съществува никаква обезопасена къща в Хайгейт. Човешкият ум е като басейн, Зоуи. Изваждаш запушалката и спомените изтичат.
Габриел се измъкна през вратата, без да каже и дума повече. Зоуи включи мобилния си телефон и започна да се облича.
Измежду многобройните логистични затруднения пред екипа беше изнамирането на подходящ автомобил, с който Зоуи и Михаил да отидат до приема. Опитаха се да наемат скъпо возило от Женева, но това се оказа невъзможно, понеже другите гости на Мартин Ландесман вече бяха сложили ръка на абсолютно всеки луксозен седан в кантона. Оставаше единствено спешно да купят кола. Габриел се зае лично с този въпрос, подбирайки черен, напълно оборудван мерцедес S-класа, за който плати със сертифициран чек от една от оперативните сметки на Навот в Цюрих. Когато вестта за придобивката достигна Хайгейт, Шамрон скочи като попарен. Не само че Службата бе платила сто двайсет и пет хиляди долара за една кола, а тя на всичкото отгоре бе германска!
Мерцедесът грациозно сви в автомобилната алея пред хотел „Кемпински“ точно в 18:15 ч. Зад волана бе седнал Яков. Той управляваше колата, сякаш бе тежък петролен танкер, преминаващ през бурни води. Веднага щом приключи маневрата, той излезе и съобщи на портиера, че е дошъл да вземе господин Данилов. Портиерът позвъни на господин Данилов, а той, на свой ред, се обади на госпожица Рийд и господин Олбрайт от „Маркъм Капитъл Адвайзърс“. Господин Олбрайт моментално изпрати кодирано съобщение до шефовете в Лондон, което гласеше: ПРЕДСТОЯЩО ОТПЪТУВАНЕ. След това хвърли поглед към екрана на лаптопа. Малка червена светлинка мигаше в югоизточния край на Вила Елма, на триста седемдесет и седем метра надморска височина.
61. Мейфеър, Лондон
Съобщението от Женева светна на екраните на оперативния център на ЦРУ под Гроувнър Скуеър. На обичайните си места там седяха Греъм Сиймор, Ейдриън Картър и Ари Шамрон. За разлика, от останалите им срещи до този момент, сега към тях се бяха присъединили още двама от членовете на операция „Шедьовър“. Единият беше Узи Навот, а другият — Киара Алон. И петимата се взираха в мониторите като заблудени пасажери, очакващи дълго отлаган полет. Шамрон вече бе започнал да върти нервно старата си запалка „Зипо“ между пръстите си. Две завъртания надясно, две завъртания наляво…
— Някой знае ли какво ще рече това предстоящо?
— Готови да тръгват — поясни Греъм Сиймор.
— Увиснали в безтегловност — добави Ейдриън Картър.
Шамрон се намръщи и погледна към Киара, която бързо напечата няколко букви на лаптопа си. Секунди по-късно на екраните се появи ново съобщение.
„ОТПЪТУВАНЕТО Е В ПРОГРЕС…“
— Какъв е бил проблемът? — запита Шамрон.
— Ципът на Зоуи заял.
— Кой й е помогнал?
— Господин Олбрайт от „Маркъм Капитъл Адвайзърс“.
Шамрон се усмихна. Две завъртания надясно, две завъртания наляво…
Михаил стоеше пред асансьорите на шестия етаж на грандхотел „Кемпински“ и се оглеждаше в декоративното огледало от опушено стъкло. Дрехите му бяха семпли, но елегантни: смокинг „Бриони“, едноцветна официална риза, традиционна папийонка. Смокингът бе специално скроен, за да скрие двата електронни компонента, пришити на кръста му. Стегнатият възел на папийонката му бе плод от съвместните усилия на трима полеви агенти на израелските тайни служби и на немалко количество предоперативна истерия.