— Само това ли?!
— Нали вече сме тук.
Тя стисна леко ръката му.
— Справихте се отлично, господин Данилов.
— Съвсем не така добре, както вие, госпожице Рийд.
Двамата пристъпиха в просторния вестибюл и мигновено бяха посрещнати от свита прислужници в официални дрехи. Един от тях пое палтото на Михаил, а друг се погрижи за наметката на Зоуи. След това двамата получиха гравирани приемни картички и бяха инструктирани да се наредят на опашка зад няколко обкичени със скъпоценности жени и завистливи мъже.
Под грейналата от стотици лампички внушителна елха бе застанал Свети Мартин Ландесман в цялото си великолепие. Мартин, който се ръкуваше сдържано. Мартин, който криеше своите тайни. Мартин, който кимаше със загрижено лице. Покрай него Моник и децата им изглеждаха като аксесоари, като ненатрапчивия му ръчен часовник Патек Филип, като двамата телохранители от „Центрум Секюрити“, застанали с привидно незаинтересовани лица зад гърба му. Моник бе по-висока от Мартин с два-три сантиметра. Дългите й тъмни коси бяха силно изтеглени и прибрани назад. Носеше рокля без ръкави, която подчертаваше изящните й ръце. Мартин сякаш не забелязваше красотата й. Очите му бяха насочени само към прииждащите гости. И съвсем мимолетно — към популярната британска репортерка, застанала на метри от него редом до руски милионер на име Михаил Данилов. Господин Данилов подаде приемната картичка на служителя в предния край на опашката. След това заби поглед в мраморния под и зачака да ги повикат по име.
Последвалата среща бе запечатана на снимка от апарата на един от професионалните фотографи, наети за събитието. Впоследствие тя бе открадната от неговия компютър по поръчка на международното разследване, проведено след края на операцията. В ретроспекция кадърът бе удивително точно предсказание за последвалите през тази вечер събития. Изражението на Мартин бе необичайно навъсено за такъв радостен повод, а погледът му сякаш едновременно бе отправен и към Зоуи, и към Михаил. Моник пък бе обърнала глава в противоположната посока.
Снимката не показваше краткостта на случилото се, но това добре се долавяше на аудиозаписа. С продължителност от едва петнайсет секунди, тази среща бе записана не от един, а от цели два източника: от мобилния телефон в ръката на Зоуи Рийд и от нокията, която бе пъхната във вътрешния джоб на официалното сако на Мартин, независимо от изричните протести на Моник. Габриел изслуша записа цели три пъти и после изпрати бързо послание до Лондон. Междувременно Зоуи и Михаил вече влизаха на приема. Оркестърът свиреше „Ето, победителят герой иде“ от ораторията на Хендел „Юда Макавей“. Даже и Зоуи се засмя на иронията.
Недалеч от Вила Елма, на Рю де Лозан, има малка бензиностанция Agip с минимаркет. Както повечето бензиностанции в Швейцария, тя е изключително чиста и спретната. Към нея има и малка пекарна, където, колкото и да е странно, се продават някои от най-добрите тестени изделия в цяла Женева. Когато Яков се отби на това място, хлебчетата отдавна вече бяха изстинали, но пък кафето бе току-що сварено. Той си купи голяма чаша с мляко и захар, кутия швейцарски шоколадови бонбони и пакет американски дъвки. После се върна в мерцедеса и се настани зад волана за дълго чакане. По план сега трябваше да се намира в двора на Вила Елма заедно с останалите шофьори на лимузини. Но Мартин бе наложил тази промяна в плановете. Дали беше невинен жест, или бе успял с един прост ход да подкопае цялата им операция? Какъвто и да бе отговорът, сега Яков бе сигурен само в едно. Михаил и Зоуи се бяха озовали сами в цитаделата на Ландесман, обградени от телохранителите на Ландесман и изцяло в ръцете му. Не такива бяха плановете в Хайгейт. Интересно как всеки път се получаваше така.
63. Женева
Приемът беше на Мартин, но вечерта принадлежеше на Зоуи. Зоуи сияеше. Зоуи зашеметяваше. Зоуи блестеше. Зоуи бе неповторима. Зоуи бе звезда. Тя не избра сама тази роля. Друг й я бе избрал. Зоуи изпъкваше, понеже беше различна. Зоуи не притежаваше разни неща, нито купуваше каквото и да е. Зоуи не заемаше пари, нито сондираше за петрол в Северно море. Зоуи не беше дори богата. Но пък беше красива. Беше и интелигентна. И беше телевизионно лице. А и само с една статия, излязла изпод вещото й перо, тя можеше да превърне всекиго на този прием в следващия Мартин Ландесман, независимо колко тежки бяха личните му прегрешения.