— Мобилният телефон на Ландесман.
— А защо службите за вътрешна сигурност на Швейцария подслушват личните разговори на Мартин Ландесман?
— Не сме ние. Друг го подслушва. Освен това са се докопали не само до телефона му.
— А какво друго?
— До лаптопа му.
Мюлер пребледня.
— Какво виждате?
— Всичко, Улрих. Под това разбирай всичко.
— „Оникс“ ли?
Хубер кимна утвърдително:
— „Оникс“.
Двамата мъже имаха предвид не полупрозрачната форма на кварца, а службата за специални разузнавателни средства на швейцарските власти. Умалена версия на програмата „Ешелон“ на Агенцията за национална сигурност, „Оникс“ имаше способността да прихваща глобалните комуникации и телефонния трафик, както и случващото се по интернет. Непосредствено след инсталирането й през 2005 г. „Оникс“ бе открила една от най-експлозивните тайни на света, когато наземна станция високо в Швейцарските Алпи бе прихванала факс между външния министър на Египет и неговия посланик в Лондон. Факсът впоследствие спомогна за разкриване на тайните затвори на ЦРУ за задържане на заподозрени терористи от Ал Кайда. Въпреки настоящите обстоятелства, Улрих Мюлер за миг се замисли върху иронията на случващото се. „Оникс“ бе изградена да краде тайните на враговете на Швейцария. А сега системата по случайност бе прихванала тайните на един от най-влиятелните бизнесмени в страната.
— Как „Оникс“ е стигнал до това? — запита Мюлер.
— Компютрите са го хванали. Компютрите хващат всичко.
— Кога?
— Малко след като хард дискът на Ландесман минал през сателитите, филтрите на „Оникс“ прихванали няколко ключови думи. Материалът автоматично бил маркиран и пратен на експерт от „Цимервалд“ за допълнителен анализ. След няколкочасово ровичкане анализаторът открил, че телефонът на Мартин Ландесман също е подслушван. Моята служба току-що бе уведомена. Но „Оникс“ наблюдава трансмисиите вече няколко дни. Целият материал се изпраща на ДАП за по-нататъшни следствени действия.
Мюлер притвори очи. Беше истинска катастрофа.
— От колко време е компрометиран телефонът?
— Трудно е да се каже — сви рамене Хубер. — Най-малко от седмица. А може би и от повече.
— А компютърът?
— От екипа на „Оникс“ смятат, че е ударен по същото време.
— Кои ключови думи са отключили автоматичното маркиране?
— Думи, свързани с прехвърлянето на определени стоки към определена страна на източния бряг на Персийския залив. Ключовите думи касаят китайска компания със седалище в Шънджън на име „Хардуер и оборудване ХТЕ“. — Хубер направи пауза и после запита: — Чувал ли си я досега?
— Не — отвърна кратко Мюлер.
— Дали Ландесман има някакви връзки с нея?
Улрих повдигна вежда.
— Не допусках, че срещата е официална, Карл.
— Не е официална.
Мюлер се прокашля.
— Доколкото ми е известно, господин Ландесман няма връзки с „Хардуер и оборудване ХТЕ“ от Шънджън.
— Радвам се да го чуя. Но се боя, че от ДАП подозират друго.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Да кажем само, че върху шефа се оказва натиск да нареди официални следствени действия.
— Можеш ли да го спреш?
— Полагам усилия.
— Положи повече усилия, Карл. Фирмата ти плаща предостатъчно, за да се грижиш подобни неща да не се случват на нашите клиенти. Да не говорим пък за шефа!
Хубер сбърчи чело.
— Защо не го повториш малко по-високо? Не съм сигурен дали наземната станция на „Оникс“ във Вале успя да запише всичко.
Мюлер не отговори.
— Има един фактор, който работи във ваша полза — рече Хубер. — Нито ДАП, нито федералните служби ще са особено въодушевени да започнат потенциално неуспешно разследване във време като това. Особено пък когато се отнася до всенароден любимец като вашия собственик. Мартин е светецът покровител на Швейцария. И можете да бъдете сигурни, че неговите високопоставени приятели много сериозно ще се замислят, преди да подхванат нещо, което може да опетни репутацията му. Мартин е ценен за тази страна.
— Но…?
— Винаги съществува риск това да изтече към пресата, както се случи с египетския факс. Ако това стане… — Хубер направи пауза. — … както знаеш, тези неща понякога заживяват собствен живот.
— От „Центрум Секюрити“ ще ти бъдат особено признателни, ако съумееш да го задържиш далеч от носа на пресата, Карл.
— Колко признателни?
— Сумата ще ти бъде прехвърлена още в понеделник сутринта.
Хубер затвори лаптопа.
— Има и още нещо, което трябва да се вземе предвид. Който го е сторил, е бил добър. Изключително добър. Но и са му помогнали.
— Кой му е помогнал?
— Някой отвътре. Някой, който има достъп до телефона и компютъра на Мартин. На твое място бих започнал да съставям списък с евентуалните заподозрени. После бих закопчал всеки от тях за един радиатор, докато не установя кой е виновният.
— Благодаря за съвета, Карл. Нашите методи са малко по-фини.
Хубер се усмихна горчиво.
— Кажи го на Рафаел Блох.