Мъжът, който скочи като хищник върху Йонас Брунер и неговите подчинени, имаше две преимущества. Първото бе, че виждаше по-добре, понеже бе прекарал цял час в този кабинет на тъмно и очите му бяха привикнали към сумрака. Второто беше неговата подготовка. Да, Брунер и хората му действително бяха ветерани от швейцарската армия, но пък стройният руснак с леденосиви очи беше възпитаник на Саярет Маткал и беше експерт по крав мага — официалното бойно изкуство на израелските военни и разузнавателни служби. Ако на това изкуство му липсва изящество, то липсата се компенсира от ефективността и първичната бруталност. Доктрините му са прости. Непрекъснато движение и непрестанно нападение. Започне ли двубоят, няма свършване, докато опонентът не бъде повален на земята, нуждаейки се от спешна медицинска помощ.
Руснакът се би неустрашимо и в почти пълно мълчание. Той счупи носовете на двама с удари с отворена длан, спука нечия челюст с изкусен удар с лакът, а един ларинкс пострада толкова сериозно, че собственикът му щеше да говори с хриптене до края на живота си. В крайна сметка обаче той беше надвит от численото превъзходство и теглото на противниците си. След като успяха да го обезвредят, Брунер и хората му продължиха да го удрят яростно, докато не изпадна в безсъзнание. Тъкмо в този момент от долния етаж избухнаха възторжени аплодисменти. За един кратък миг Брунер си представи, че са за него. Уви, не бяха. Документалният филм на „Един свят“ току-що бе приключил, а Свети Мартин попиваше ласкателствата на гостите си.
Габриел не чу аплодисментите, а само ожесточената схватка преди тях. В следващия миг гласът на Йонас Брунер нареди на хората си тихо да отведат господин Данилов долу в избата. Когато сигналът от радиото се изгуби, Габриел не се опита да го възстанови. Вместо това набра телефона на Зоуи и притвори очи. Вдигни телефона си, Зоуи. Вдигни проклетия телефон!
Зоуи бавно се придвижваше заедно с редицата гости към изхода на залата, когато усети потупване по рамото. Тя се обърна и с изненада видя усмихнатото лице на Моник Ландесман. Репортерката усети как бузите й пламват, но съумя да отговори на усмивката.
— Мисля, че формално не сме се запознавали, Зоуи. — Моник протегна ръка. — Мартин ми е разказвал толкова много за вас. Той много се възхищава на работата ви.
— Ако на света имаше повече бизнесмени като съпруга ви, госпожо Ландесман, сигурно нямаше да има за какво да пиша репортажи.
Зоуи не бе сигурна откъде скалъпи тези изречения, но Моник, изглежда, остана доволна от думите й.
— Надявам се, че филмът ви хареса. Мартин много се гордее с него.
— С основание.
Моник постави обсипаната си с накити длан на рамото на Зоуи.
— Бих искала да обсъдя нещо с вас, Зоуи. Може ли да поговорим насаме?
Журналистката се поколеба, несигурна как да постъпи. После кимна.
— Прекрасно — рече Моник. — Заповядайте насам.
Тя поведе Зоуи през залата, после през две високи врати и по осветен от полилеи коридор. Към края му имаше неголям, но пищно украсен салон, какъвто Зоуи бе виждала при посещението си във Версай. Моник застана на прага и с усмивка я покани да влезе. Младата жена така и не видя ръката, която притисна устата й. Нито тази, която изтръгна вечерния дамски плик от ръцете й. Тя се опита да се съпротивлява, но безуспешно. Опита се да извика, но едва дишаше. Докато телохранителите я изнасяха от помещението, Зоуи успя да извие глава и да погледне умолително към Моник. Но Моник не я видя. Тя вече се бе обърнала и крачеше обратно към приема.
Мартин бе застанал в средата на приемната зала, заобиколен от хора, както обикновено. Моник се приближи до него и собственически обви ръка около кръста му.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Напълно, скъпи — прошепна тя и го целуна по бузата. — Но ако още веднъж посмееш да ми изневериш, лично ще те унищожа!
66. Мейфеър, Лондон
Гробна тишина се бе възцарила в лондонския оперативен център, откакто пристигна последното съобщение от Габриел. Ейдриън Картър и Греъм Сиймор, и двамата протестанти по изповедание, седяха един до друг със сведени глави и затворени очи, сякаш се молеха. Шамрон и Навот стояха рамо до рамо: Навот бе скръстил мускулестите си ръце пред гърдите, а Шамрон тревожно въртеше любимата си запалка в пръсти. Киара беше в „Аквариума“, зачетена в полученото от компютъра на Мартин Ландесман.