— Искат да се изтеглим.
— Колко далеч? — запита Ели Лавон.
— Във Франция.
— И какво ще правим във Франция? Ще палим свещи? Ще стискаме палци?
— Ще гледаме да не бъдем арестувани от швейцарските власти.
— Е, аз нямам намерение да тръгвам никъде без Зоуи и Михаил — отсече Лавон. — И не мисля, че някой от останалите също би се съгласил да тръгне.
— Нямат избор. От Лондон наредиха.
— Откога се вслушваш в командите на Узи?
— Заповедта не идва от Узи.
— Шамрон?
Габриел кимна.
— Допускам, че нареждането касае и теб.
— Естествено.
— Но ти смяташ да го игнорираш?
— Категорично.
— Очаквах такъв отговор.
— Аз я вербувах, Ели. Аз я обучих и я изпратих там. И няма начин да я оставя да свърши като Рафаел Блох.
Лавон виждаше, че няма смисъл да спори.
— Знаеш ли, Габриел, всичко това въобще нямаше да се случва сега, ако те бях спрял при пътуването до Аржентина. Сега щеше да гледаш залеза в Корнуол с красивата си млада съпруга, вместо да си блъскаш главата над нечия съдба в поредната неугледна хотелска стая.
— Ако не бях ходил до Аржентина, никога нямаше да открием, че Свети Мартин Ландесман е изградил империята си върху плячкосани през холокоста богатства. Никога нямаше да разберем, че Мартин умножава греховете си, като търгува с държавен режим, който открито планира втори холокост.
— Ето още една причина да разчиташ на стар приятел да ти пази гърба.
— Старият ми приятел получи недвусмислена заповед да се евакуира. Освен това съм му подарил бели коси за два живота.
Ели с усилие се усмихна.
— Просто внимавай в картинката, Габриел. Тази вечер Мартин успя да ни надвие. Но каквото и да правиш, недей да му даваш шанс да поведе в резултата. Много ще ме е яд да изгубя единствения си брат заради една пратка центрофуги.
Габриел не отговори нищо. Лавон постави длани от двете страни на главата му и затвори очи. После целуна Габриел по бузата и тихо се измъкна през вратата.
Лъскавият „Мерцедес-Бенц“ S-класа с продажна цена доста над сто хиляди долара елегантно сви зад ъгъла пред хотел „Метропол“. Той беше купен, за да откара ослепителна млада двойка до лъскав прием. Вместо това обаче сега играеше ролята на спасителна лодка — сигурно най-скъпата в продължителната и изпълнена със запомнящи се събития история на израелските тайни служби. Колата спря колкото да вземе Лавон, после направи неразрешен обратен завой и се отправи през моста Монблан — първия етап от пътуването към френската граница.
Габриел изгледа как задните светлини изчезват в мрака. После седна на компютъра си и отново прочете криптираното нареждане от оперативния център. До шест часа лондонско време. Седем женевско… След това Греъм Сиймор възнамеряваше да натисне паникбутона и да информира швейцарските власти. Това оставяше на Габриел, Навот и Шамрон не повече от два часа и половина, за да сключат сделка при по-благоприятни условия. Условия, които не заплашваха да разкрият операцията. Условия, които нямаше да допуснат Мартин и неговите центрофуги да се откачат от кукичката на Габриел.
В Лондон компютърните техници и анализатори трескаво претърсваха съдържанието на хард диска на Мартин за нещо, което биха могли да използват за размяната. Габриел вече разполагаше с подобно нещо. Това бе списък на имена и номера на сметки, крит цели шейсет години в Портрет на млада жена — маслени бои на платно, 104 на 86 сантиметра, от Рембранд ван Рейн. Габриел внимателно положи на масата трите страници тънка хартия и снима всяка с камерата на подсигурения си мобилен телефон. След това написа съобщение до Лондон. Подобно на онова, което бе получил преди броени минути, неговото известие беше пределно кратко и ясно. Той искаше телефонния номер на Улрих Мюлер. И то незабавно.
69. Гщаад, Швейцария
Швейцарският ски курорт Гщаад лежи сгушен в Алпите на стотина километра североизточно от Женева в немскоговорещия кантон Берн. Считан за една от най-предпочитаните дестинации на планетата, Гщаад отдавна се е превърнал в убежище за богатите, известните и тези, които криеха нещо от света. Мартин Ландесман, председател на „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ и изпълнителен директор на благотворителната фондация „Един свят“, се вписваше и в трите категории. Затова бе съвсем естествено да се чувства у дома си там. Гщаад, бе посочил той в единственото интервю, което бе дал за медиите, беше мястото, където се оттегляше, за да си подреди мислите. Където можеше да помечтае за един по-добър свят. Където многопластовата му душа намираше отдих. Тъй като Мартин старателно избягваше да пътува до Цюрих, Гщаад също така бе и мястото, където можеше да послуша своя роден швейцарски немски — макар и не твърде често, понеже в днешно време дори швейцарците не можеха да си позволят да живеят на това място.