Тя бързо се огледа. Намираха се в някакъв склад. Беше построен от евтина гофрирана ламарина и смърдеше на застояло моторно масло и ръжда. Лампите над тях жужаха. За един кратък миг Зоуи се зачуди дали и Рафаел Блох не е прекарал известно време на същото това място, преди тялото му да бъде пренесено отвъд граница и захвърлено във Френските Алпи. После се насили да прокуди мисълта от главата си. Рафаел Блох ли? Съжалявам, не съм чувала това име. Погледна към Михаил. Той се бе вгледал право в очите й, сякаш се опитваше да й внуши някаква мисъл. Зоуи издържа погледа му колкото можеше, но после сведе очи към ръцете си. Това движение провокира добре облечения мъж да се раздвижи. Той се приближи към нея и отлепи тиксото от устата й. Зоуи неволно изкрещя от болка и мигновено съжали за това.
— Кои сте вие?! — извика тя. — И защо, за бога, ме докарахте тук?
— Добре знаеш защо си тук, Зоуи. Всъщност благодарение на твоя партньор — господин Данилов, сега всички знаем защо си тук.
Говореше на английски с едва забележим акцент и с прецизността на хронометър.
— Нормални ли сте? Тук съм, понеже Мартин…
— Не, Зоуи. Намираш се тук, понеже си шпионка. Дошла си в Женева, за да крадеш частната документация и кореспонденция от компютъра на господин Ландесман. А това в Швейцария се счита за доста сериозно престъпление.
— Предполагам, също толкова сериозно, колкото отвличането и побоя?
Мъжът се усмихна.
— О, ето го прословутото остроумие на Зоуи Рийд. Хубаво е да видя, че поне едно нещо у теб тази вечер не е лъжа.
— Аз съм репортер, идиот такъв! И когато си тръгна оттук, лично ще проуча кой си. После ще те съсипя.
— Само че не си точно репортер, както се оказва, нали, Зоуи? Работата ти във Файненшъл Джърнъл не е нищо повече от прикритие. Преди две години шефовете ти от британското разузнаване са ти заповядали да започнеш интимна връзка с господин Ландесман, за да следят неговите бизнес дела. Ти си се свързала с господин Ландесман под претекста, че искаш интервю. А после, преди двайсет и два месеца, си осъществила първата среща с него в Давос.
— Това е нелепо! Мартин е този, който ме сваляше в Давос. Той ме покани в апартамента си на вечеря.
— Не точно така си припомнят въпросната вечер Йонас Брунер и останалите от охраната на господин Ландесман. Според техните спомени, по-скоро ти си търсела тази среща с флиртуване и настъпателност. И именно това смятат да разкажат на властите. — Той направи пауза и сетне добави: — Обаче май няма нужда да стигаме чак дотам, Зоуи. Колкото по-скоро си признаеш, толкова по-лесно ще стигнем до разрешаване на тази неприятна история.
— Няма какво друго да признавам, освен неблагоразумието си. Очевидно съм била глупачка да повярвам на лъжите на Мартин.
— Кои лъжи, Зоуи?
— За образа на Свети Мартин — изрече тя с отвращение.
Мъжът замълча за известно време. Когато накрая проговори, думите му сякаш не бяха насочени към Зоуи, а към пистолета в ръката му.
— Само произнеси думите, Зоуи. Изповядай греховете си. Кажи ми истината. Кажи ми, че не си истинска журналистка. Кажи ми, че си следвала заповеди от твоите началници в Лондон да съблазниш господин Ландесман и да откраднеш частните му документи.
— Няма да го кажа, понеже не е истина. Обичах Мартин.
— Наистина ли? — Той вдигна поглед, сякаш бе искрено изненадан. После очите му се насочиха към Михаил. — Ами какво ще ми кажеш за твоя кавалер господин Данилов? И в него ли си влюбена?
— С него почти не се познавам.
— А той казва друго. Според господин Данилов, двамата сте работели съвместно по случая „Ландесман“.
— Не съм работила с никого. И не знам нищичко за никакъв „случай Ландесман“. Не знам даже защо на някого би му притрябвало да работи по „случая Ландесман“.
— А господин Данилов ни разказа друго.
Зоуи погледна Михаил за първи път от началото на разпита. Той задържа погледа й в продължение на няколко секунди и после почти незабележимо поклати глава отрицателно. Това не убягна от вниманието на разпитващия. Той бавно се приближи към Михаил и го удари силно с ръкохватката на пистолета през лицето, отваряйки нова рана на бузата му. После го сграбчи за косата и опря цевта до слепоочието му. Един от пазачите до него направи припряна крачка назад. Мъжът с пистолета притисна дулото до слепоочието на Михаил. Сетне бавно обърна глава към Зоуи и я погледна.