— Давам ти последен шанс да ми кажеш истината, Зоуи. Иначе господин Данилов умира. А ако той умре, умираш и ти. Защото не би било разумно да оставим живи свидетели, нали така? Изповядай греховете си, Зоуи. Кажи ми истината.
Лицето на Михаил бе изкривено от болка. Този път обаче той не се опита да скрие посланието си към Зоуи. Вместо това започна да върти яростно глава наляво-надясно, мъчейки се да каже нещо през лепенката на устата си. Това му спечели още два удара с дръжката на оръжието. Зоуи затвори очи.
— Последна възможност, Зоуи.
— Махни този пистолет!
— Само ако чуя истината.
— Свали пистолета. — Зоуи отвори очи. — Свали го и тогава ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.
— Кажи ми го сега.
— Престани, по дяволите! Причиняваш му болка.
— Ще му причиня много по-лоши неща, ако не започнеш да говориш. Искам истината, Зоуи. Кажи ми, че си шпионка.
— Не съм шпионка.
— Тогава защо му помагаше?
— Защото ме помолиха.
— Кой?
— Британското разузнаване.
— Кой друг?
— Израелското разузнаване.
— Кой ръководи операцията?
— Не знам.
— Кой е шефът, Зоуи?
— Не знам истинското му име.
— Лъжеш ме, Зоуи. Кажи ми името му!
— Казва се Габриел.
— Габриел Алон?
— Да, Габриел Алон.
— Тази вечер бил ли е в Женева?
— Нямам представа.
— Отговори ми, Зоуи! Бил ли е в Женева нощес?
— Да.
— Имаше ли и други?
— Да.
— Кажи ми имената им, Зоуи. На всичките.
72. Мейфеър, Лондон
Дигиталният часовник в лондонския оперативен център показваше 05:53:17 ч. Оставаха по-малко от седем минути до крайния срок на Греъм Сиймор. Шамрон се взираше в цифрите обезверено, сякаш мислено се опитваше да забави хода им. Странно, помисли си той, но в младежките му години времето сякаш винаги започваше да пълзи в моменти като този. А сега часовникът буквално препускаше. Зачуди се дали пък това не е една от последиците на остаряването. Времето беше най-неумолимият му враг.
За съжаление, Шамрон бе преживявал не една и две подобни катастрофи за Службата и знаеше какво щеше да се случи през следващите няколко часа. Преди години от европейците можеше и да се очаква да си затворят очите. Но не и сега. Вече нямаха особена нужда от проекта, наречен Израел, и Ари бе съвсем наясно, че операцията срещу Мартин Ландесман нямаше да се приеме радушно из кулоарите на европейските сили. Да, британците и американците бяха застанали редом, но това нямаше да има никакво значение, когато започнеха да валят съдебните заповеди за арест. Нито една от тях нямаше да носи американско или британско име. Само имена на евреи. Йоси Гавиш, Дина Сарид, Яков Росман, Римона Щерн, Габриел Алон… Тези хора бяха изнесли на гърба си някои от най-великите операции в историята на Службата. Но не и тази вечер. Днес Свети Мартин бе успял да ги бие.
Шамрон вдигна поглед към Узи Навот. Той бе седнал на запазеното за ФБР място, а към ухото му бе допряна слушалката на обезопасен телефон. От другия край на линията беше министър-председателят на Израел. Никога не е приятно да будиш един министър-председател — особено когато новините касаят такова назряващо дипломатическо и политическо бедствие. Шамрон можеше само да си представя какво му е на Навот в този момент. Безспорно беше, че вина за това носеше и самият Ари. Узи изрично бе подчертал, че не желае да се занимава с Ландесман. А сега му се налагаше да плаща цената за неблагоразумието на Стареца. Самият Шамрон щеше да стори всичко по силите си, за да предпази Навот, ала не всичко бе в неговите ръце. Такава беше системата. Все някоя глава трябваше да се търколи. Вероятно това щеше да бъде главата на Узи.
Той отново се взря в часовника: 05:56:38 ч… Само след три минути и половина Греъм Сиймор щеше да се обади на швейцарските власти. Само три минути и половина оставаха на екипа компютърни техници и експерти да открият разменна монета, с чиято помощ Шамрон да постигне примирие с достойнство. Киара надничаше над раменете им, а действията им ставаха все по-напрегнати. На Ари му се прииска да може да им помогне по някакъв начин. Но той едва се оправяше с компютрите. Трудно му беше даже да включи компютър, камо ли да рови за документи в подобна киберкаша. Само младите разбираха тези неща, помисли си той. Това беше поредното доказателство, че вече е изживял времето си.