От своята база в Париж той бе изградил широка мрежа контакти, като продаваше на дилъри чак в Хонконг, Ню Йорк, Дубай и Токио. Постепенно погледът му започна да се насочва към по-големи плячки — музейни шедьоври, оценявани на десетки милиони, а в някои случаи и на стотици милиони долари. Обаче винаги спазваше едно простичко правило. Никога не крадеше картина, която не е поръчана от купувач, и винаги работеше с клиенти, които познаваше. Класиката на Ван Гог Автопортрет с отрязано ухо сега красеше палата на саудитски шейх, който имаше склонност към насилие, включващо ножове. Шедьовърът на Караваджо се бе озовал у шанхайски собственик на фабрики, докато този на Пикасо попадна у мексикански милиардер с обезпокоително близки връзки с местните наркокартели. И трите произведения споделяха едно общо нещо. Повече никога нямаше да се появят на обществено място.
Сега обаче бяха минали доста години, откакто Морис Дюран за последно открадна картина със собствените си ръце. Тази професия беше по-скоро за млади хора, а той се бе оттеглил след похищение в малка австрийска галерия, при което бе получил травма в гърба при проникването през таванския прозорец. Оттогава насам, заради постоянната болка, се налагаше да прибягва до услугите на наемници. По очевидни причини това не го устройваше кой знае колко, но той се отнасяше с хората си справедливо и им плащаше изключително добре. В резултат те не му сервираха никакви неприятни изненади. До този момент.
Именно на юг се произвеждаха най-хубавите вина във Франция и според Дюран затова оттам произлизаха и най-добрите крадци. А тази истина най-силно се проявяваше на Старото пристанище в Марсилия. На излизане от марсилската гара Сен Шарл Дюран с удоволствие установи, че температурите тук са с няколко градуса по-високи от тези в Париж. Той закрачи бързо под яркото слънце по булевард „Д’Атен“, сетне свърна вдясно и се отправи към Старото пристанище. Вече наближаваше пладне. Рибарските лодки се прибираха от утринния си лов и на стоманените маси в източния край на пристанището бяха изложени всевъзможни противно изглеждащи морски създания, които съвсем скоро щяха да се превърнат в рибена чорба под зоркото око на градските главни готвачи. Обикновено Дюран се спираше, за да поразгледа стоката на всяка маса с характерната за един истински французин критичност, но днес се спря директно пред масичката на сивокос мъж с протъркан вълнен пуловер и гумена престилка. По всичко личеше, че е рибар, който трудолюбиво и почтено си изкарва хляба от едно море, вече доста бедно на риба. Ала Паскал Рамо съвсем не беше почтен човек. Пък и никак не се изненада при появата на Морис Дюран.
— Как е уловът днес, Паскал?
— Merde — промърмори Рамо. — Май всеки ден се хваща по-малко и по-малко. А скоро сигурно… — Разтегна устни в типичната галска физиономия на погнуса. — … вече няма да се хваща нищичко, освен боклуците.
— Италианците са виновни — вметна Дюран.
— Италианците са виновни за всичко — допълни Рамо. — Как е гърбът ти?
Морис се начумери.
— Както обикновено, Паскал.
Рибарят направи съчувствена физиономия.
— И моят е така. Не знам още колко ще мога да плавам с лодката.
— Ти си най-богатият човек в Марсилия. Защо продължаваш да се мъчиш в морето всяка сутрин?
— По-скоро един от най-богатите. И излизам в морето по същата причина, поради която ти държиш магазинчето си. — Рамо се ухили и после заби поглед в куфарчето на Дюран. — Парите ли си донесъл?
Търговецът кимна.
— Не е много мъдро да мъкнеш толкова пари в брой по улиците на Марсилия. Не си ли чул, Морис? Този град е бъкан с крадци.
— И то крадци от класа — съгласи се Дюран. — Поне досега е било така.
— Нашият бизнес крие много неизвестности.
— Не разправяше ли самият ти, че кръвта влияе зле на бизнеса, Паскал?
— Така е. Но понякога няма как.
— Къде е той?
Рамо посочи с глава вдясно. Дюран се отправи по кея на Рив Ньов към изхода от пристанището. След малко стигна до яхта, именувана Мистрал. На кърмата й седеше мъж с вдигнати на планшира крака, с черни очила и коси, събрани в къса опашка. Името му беше Рене Монжан. Беше един от най-надарените крадци на Дюран и обикновено най-надеждният.