— Какво се случи в Англия, Рене?
— Настъпиха усложнения.
— Какви усложнения?
Монжан свали очилата си и погледна Дюран с кървавочервени очи.
— Къде е картината ми?
— Къде са парите ми?
Дюран повдигна куфарчето си. Монжан си сложи отново очилата и се изправи.
13. Марсилия
— Непременно трябва да отидеш на лекар, Рене. Ацетонът може трайно да увреди ретината ти.
— А когато лекарят се поинтересува откъде е попаднал ацетон в очите ми?
— Едва ли ще посмее да разпитва.
Монжан отвори малкия хладилник в камбуза и извади две студени бутилки Кроненбург.
— Раничко ми е, Рене.
Монжан върна едната бутилка и сви рамене: Какво толкова? Дюран се настани край масичката.
— Наистина ли нямаше друг начин да разрешиш ситуацията?
— Другият вариант беше да го оставя да избяга и да звънне на полицията. Но ми се стори, че няма да е добра идея. — Той направи пауза и после добави: — И за двама ни.
— А нямаше ли начин да го вържеш?
— Не знам как въобще го улучих. Не виждах абсолютно нищо, когато дръпнах спусъка. — Монжан отвори бирата си. — Ти някога…
— Дали съм убивал човек? — Дюран поклати отрицателно глава. — Но пък и никога не съм отивал въоръжен.
— Светът се променя, Морис. — Младият мъж отново погледна куфарчето. — Донесъл ли си ми нещо?
Дюран отключи куфарчето и извади оттам няколко пачки банкноти от по сто евро.
— Твой ред е, Рене.
Монжан отвори едно шкафче и измъкна оттам картонен цилиндър — около дванайсет сантиметра в диаметър и метър дължина. После махна капачето от алуминий и изтръска тръбата няколко пъти, докато накрая платното леко се подаде от единия край.
— По-внимателно, Рене. Ще я повредиш.
— Боя се, че вече е късно да се притесняваме за това.
Монжан разгъна картината на масичката. Дюран я изгледа с неприкрит ужас. Малко над дясното око на жената се виждаше перфорация, сякаш направена от молив. Копринената й наметка беше напръскана с нещо тъмно. Както и гърдите й.
— Моля те, кажи ми, че това не е кръв!
— Бих ти казал — рече Рене, — но няма да е истина.
— И чия е?
— А ти как смяташ? — Монжан отпи голяма глътка от бирата си и после разказа как се е случило.
— Очевидно е, че не си можел да се прицелиш добре — отбеляза Дюран. — Иначе си щял да я улучиш право между очите.
Той опипа дупчицата. После облиза върха на показалеца си и потърка повърхността на картината, докато не размаза една от капчиците кръв.
— Изглежда, лесно ще се почисти — предположи Монжан.
— Би трябвало.
— Ами дупката от куршума?
— Имам познат в Париж, който ще я оправи.
— Какъв е?
— От онези, които правят фалшификати.
— Нужен ти е реставратор, Морис. И то добър.
— В сърцевината на всеки добър реставратор се крие имитатор.
Монжан не изглеждаше убеден.
— Мога ли да ти дам един съвет, Морис?
— След като простреля Рембранд на стойност четиридесет и пет милиона долара ли? Казвай, Рене. Слушам те.
— Тази картина ще ти донесе ядове. По-добре я изгори и забрави за нея. Винаги можем да откраднем друга.
— Изкушавам се да го сторя.
— Обаче?
— Имам клиент, който чака. А моите клиенти разчитат, че съм точен. Освен това, Рене, аз не съм тръгнал по този път, за да унищожавам картини. Особено пък красиви като тази!
14. Амстердам
В суровия свят на търговията с изобразително изкуство има един принцип, който винаги се е считал за свещен. Произходът е всичко. Писмената документация за произхода на една картина и за предишните й притежатели се ценеше най-много. На теория дилърите никога не продаваха творби без прилежно проверен произход; колекционерите никога не купуваха такива платна; и никой уважаващ себе си реставратор не се докосваше до картина, без предварително да е проучил къде е била и при какви условия е била изложена. Ала след всички тези години с подобни проучвания, Габриел се бе научил никога да не се изненадва от потайния живот, който водеха някои от най-търсените произведения на изкуството. Той бе наясно, че подобно на хората, художествените творби също лъжеха понякога за миналото си. Знаеше и че техните лъжи често разкриваха далеч повече, отколкото човек можеше да научи от „истините“ в техните писмени досиета. Което пък обясняваше неговия интерес към Галерията за изящни изкуства „Де Врис“ — доставчици на качествени картини от холандски и фламандски майстори още от 1882 г.