— Какво правиш?
— Заспивай.
— Сънувах го…
— Знам.
На сутринта, докато Габриел още спеше, Киара видя резултата от среднощния му труд. Към бележката за картината сега имаше приложен документ с много страници, написан на хотелските листове с отчетливия почерк на Габриел. На първата страница се виждаше датата и мястото, а под тях бе заглавието на написаното: Свидетелски показания на Лена Херцфелд. Киара прелисти набързо страниците, удивена от това, което виждаше. Надарен с безупречна памет, Габриел беше пресъздал дума по дума абсолютно целия разговор с Лена. А на последната страница бе добавил бележка до самия себе си.
Понякога най-добрият начин да откриеш една картина е, като провериш къде е била по-рано.
Намери Курт Фос.
И ще откриеш картината.
Втора част
Приписване
23. Саутуърк, Лондон
Малко са нещата във вестникарския бизнес, които са по-изтощителни от оперативка на редколегията в пет следобед в петък. Половината от присъстващите вече си правят планове за уикенда, докато останалите са притиснати от крайни срокове и се чудят как ще свършат цялата работа. Засега Зоуи Рийд не спадаше към никоя от двете категории, макар че мислите й със сигурност бяха започнали да се насочват другаде.
Както всички останали в конферентната зала на петия етаж на Файненшъл Джърнъл, Зоуи бе чувала всичко това многократно. Някога могъщият вестник за световен бизнес сега сериозно губеше позиции. Тиражът и приходите от реклами се спускаха в низходяща спирала, на която не се виждаше краят. Не само че Файненшъл Джърнъл бе станал недоходоносен, но с обезпокоителни и неумолими темпове продължаваше да гълта средства. Ако тенденциите се запазеха, корпоративният опекун на вестника — „Лейтъм Интернешънъл Медиа“ — нямаше да има друг избор, освен спешно да му търси купувач. Или — което бе още по-вероятно — просто да го закрие. Междувременно се налагаше разходите на нюзрума за пореден път да се орязват до минимум. Край на луксозните обеди с източници на информация. Край на самоволните командировки. И край на платените абонаменти за други издания. Отсега нататък репортерите на Файненшъл Джърнъл трябваше да си търсят новините подобно на всеки друг по света — безплатно по интернет.
Приносител на този мрачен доклад беше Джейсън Търнбъри, главният редактор на Файненшъл Джърнъл.
Той крачеше из конферентната зала като матадор. Вратовръзката му беше разхлабена, а лицето му все още имаше тен от скорошната му ваканция на Карибите. Джейсън беше изгряваща звезда с безподобен усет за избягване на предстоящи главоболия. Ако заради залязващата слава на Файненшъл Джърнъл трябваше да се лее нечия кръв, това нямаше да бъде неговата. Зоуи знаеше със сигурност, че го подготвят за висок пост в централата на „Лейтъм“. Знаеше го, понеже преди време бе сглупила да изживее кратка авантюра с него. Макар двамата вече да не бяха любовници, той продължаваше да й се доверява и редовно я търсеше за съвет или за подкрепа. Ето защо никак не бе изненадана, когато пет минути след края на оперативката той я потърси по вътрешния телефон.
— Как се справих?
— Леко сълзливо за моя вкус. Едва ли нещата са чак толкова трагични.
— Напротив. Все едно сме на Титаник.
— Как очакваш да си върша работата без съответния бюджет за командировки и забавления?
— Новите правила се отнасят за целия състав. Даже и за теб.
— Тогава напускам.
— Хубаво. Така ми спестяваш едно съкращение. Или даже две. Боже мой, та ние ти плащаме скандални суми!
— Сигурно защото съм специална. Пише го дори в длъжностната ми характеристика: специален разследващ кореспондент. Ти лично ми я връчи.
— Най-голямата грешка в живота ми.
— Поправка. Втората най-голяма грешка в живота ти, Джейсън.
Последното изречение бе казано с характерното за Зоуи хапливо остроумие. Нисък и чувствен, гласът й беше едно от най-страховитите оръжия във финансовия свят на Лондон. Той често отрезвяваше арогантни корпоративни шефове и умееше да превръща и най-борбените адвокати в бръщолевещи идиоти. Призната за един от най-уважаваните и опасни разследващи журналисти във Великобритания, заедно с неголемия си екип Зоуи бе оставила зад гърба си дълга следа от съсипани компании и кариери. Беше изваждала на показ счетоводни схеми, продажба на фирмени тайни, престъпления срещу околната среда и безчет случаи с подкупи, рекет и корупция. И макар по-голямата част от дейността й да включваше британски фирми, тя редовно сочеше с пръст и различни корпоративни спекулации в Европа и Америка. Например през бурната есен на 2008 г. Зоуи бе прекарала няколко седмици в опити да докаже, че една американска фирма за управление на парични ресурси, ръководена от известен и уважаван стратег, е в действителност просто гигантска „схема на Понци“. Само четиридесет и осем часа преди да успее да получи потвърждение на историята, Бърнард Мадоф беше арестуван от агенти на ФБР по подозрение в измама с ценни книжа. Разработките на Зоуи осигуриха на Файненшъл Джърнъл сериозното предимство да борави с конкретна информация при разгръщането на скандала, макар самата тя така и да не си прости, че не е докопала Мадоф преди намесата на властите. Изключително борбена и с нулева толерантност към всекиго, който дръзнеше да нарушава правилата, Зоуи Рийд си бе дала дума никога повече да не допуска да й се изплъзне друг корумпиран и крадлив бизнесмен.