Понастоящем тя допълваше последните щрихи в едно спешно експозе за изгряващата кариера на депутат лейбърист, който бе получил най-малко сто хиляди лири незаконен хонорар от един от главните подизпълнители на британското Министерство на отбраната — „Емпайър Аероспейс Системс“. От отдела за връзки с обществеността на Файненшъл Джърнъл се бяха свързали с няколко водещи телевизионни канала с информацията, че Зоуи подготвя значим репортаж. Нейни гостувания вече бяха уредени в новинарски и анализаторски емисии по Би Би Си, Си Ен Би Си, Скай Нюз и Си Ен Ен Интернешънъл. За разлика от повечето репортери, Зоуи се държеше изключително естествено пред телевизионен екран, тъй като имаше рядката способност да забравя, че се намира пред камера. Нещо повече, тя неизменно се оказваше и най-привлекателната фигура в ефир. Вече от няколко години от Би Би Си правеха опити да отмъкнат Зоуи от Файненшъл Джърнъл, а наскоро тя бе летяла и до Ню Йорк, за да се срещне лично с управителния екип на Си Ен Би Си. Затова сега Зоуи разполагаше с властта спокойно да учетвори заплатата си само с едно телефонно обаждане. Което пък означаваше, че никак не бе в настроение да слуша повторна лекция от Джейсън Търнбъри за необходимостта от бюджетни икономии.
— Мога ли да поясня защо твоите мерки за съкращения само ще блокират работата ми?
— Щом се налага.
— Както добре знаеш, Джейсън, източниците ми са поверителни и ми се налага доста да ги съблазнявам, преди да ми дадат някаква информация. Наистина ли очакваш, че ще мога да склоня някой старши сътрудник да предаде компанията си срещу сандвич с яйце и копър в някоя закусвалня?
— А ти въобще погледна ли разходите си за последния месец, преди да се подпишеш под тях? Срещу парите, които си пръснала само в луксозния ресторант в Дорчестър, можех спокойно да наема двама младши редактори!
— Има разговори, които не може да се водят по телефона.
— Съгласен съм. Тогава защо не си уговорим среща в кафене „Руж“, за да продължим тази дискусия лице в лице?
— Добре знаеш, че не бива, Джейсън.
— Просто предлагам сърдечно приятелство между двама професионалисти.
— Плямпаш глупости. И добре го знаеш.
Джейсън пренебрегна отказа й и бързо смени темата:
— Гледаш ли телевизия?
— Позволено ли ни е все още да гледаме телевизия? Или и това вече се счита за неоправдан разход на електроенергия?
— Пусни Скай Нюз.
Зоуи включи канала и видя трима мъже, застанали пред струпали се репортери в комплекса на Обединените нации в Женева. Единият бе генералният секретар на ООН, другият бе популярен ирландски рок изпълнител, повел неуморна кампания срещу бедността в Африка, а третият беше Мартин Ландесман. Пословично богатият женевски финансист току-що бе оповестил, че дарява сто милиона долара лични пари за подобряване качеството на храните в Третия свят. Не за първи път Ландесман правеше такъв жест. Наричан с прякора Свети Мартин както от клеветници, така и от поддръжници, досега бе дарил сигурно повече от милиард долара за различни благотворителни начинания. Огромното му богатство и щедростта му си съперничеха единствено с неохотата му да попада под прожекторите на общественото внимание и с непоносимостта му към пресата. През целия си живот Ландесман бе склонил да даде едно-единствено интервю. И то не на другиго, а именно на Зоуи.