Във външния джоб на куфарчето й имаше билет за влака в 19,09 ч. за Париж. Зоуи си купи няколко списания, мина през паспортния контрол и след това се запъти към перона за заминаващите влакове. Хората вече бяха започнали да се настаняват. Тя намери мястото си в първа класа и не след дълго й поднесоха чаша доста хубаво шампанско. Евтино романче. Някое и друго дивиди. Може би ще се поразходя из Хампстед Хийт, ако не вали… Не точно. Тя се взря в прозореца, докато влакът бавно се изнизваше от гарата. От стъклото я гледаше изключително привлекателна тъмнокоса жена. Това е последният ти път, циганке — каза си тя наум. — Ама наистина последният.
24. Амстердам
Малцина обърнаха особено внимание на пристигането на Ели Лавон в Амстердам на следващия ден, а и онези, които го забелязаха, го взеха за другиго. За подобно нещо се изискваше специален талант. Считан за най-добрия агент за проследяване на Службата, Лавон беше като призрак, който притежаваше хамелеонска способност да променя външността си. Най-силното му преимущество беше вродената му незабележителност. На пръв поглед той неизменно изглеждаше като съвсем обикновен човечец. В действителност обаче притежаваше нюха на хищник, който е способен да проследи висококвалифициран разузнавач или ловък терорист по улиците на всеки град по света, без и за миг да привлече интерес към себе си. Ари Шамрон обичаше да казва, че Лавон може да изчезне още докато се здрависвате. Което не бе никак далеч от истината.
Именно Шамрон впрочем през септември 1972 г. беше запознал Лавон с младия художник Габриел Алон. Макар по онова време да не си даваха сметка, и двамата бяха избрани да се включат в една от най-известните и противоречиви мисии в историята на израелските разузнавателни служби — тайната операция Божи гняв, която трябваше да издири и унищожи извършителите на касапницата по време на Олимпийските игри в Мюнхен. Според написания на иврит речник на екипа, Лавон беше айн — наблюдател. Габриел пък беше алеф — стрелец. Въоръжен с пистолет „Берета“ 22 калибър, той лично застреля шестима от терористите от „Черният септември“, виновни за Мюнхенското клане. Под неумолимия натиск на Шамрон те дебнеха врага си из цяла Западна Европа в продължение на три години, убивайки и нощем, и посред бял ден, живеейки в постоянния страх, че всеки момент може да ги арестуват и да ги съдят за убийствата. Когато най-сетне се върнаха у дома, слепоочията на Габриел бяха посивели, а лицето му бе състарено с двайсетина години. Ели Лавон, който бе преживял не една и две продължителни срещи с терористи абсолютно сам, без подкрепление, впоследствие започна да страда от безчет посттравматични разстройства, в това число и пословично чувствителен стомах, който го тормозеше до ден-днешен.
Когато екипът на Божи гняв най-сетне бе разформирован, нито Габриел, нито Ели изпитваха каквото и да е желание да продължат да се занимават с разузнаване или с убийства. Габриел потърси убежище във Венеция, за да лекува картини, докато Лавон отлетя за Виена, където откри малко частно детективско бюро, озаглавено „Разследвания и справки за събития по време на войната“. С неголемия си бюджет той някак си съумяваше да издирва задигнати по време на холокоста ценности на стойност милиони щатски долари, както и да изиграе доста значима роля за изтръгването на извънсъдебно споразумение за милиарди долари от швейцарските банки. Дейностите на Лавон му спечелиха немалко неприятели. През 2003 г. една бомба избухна в бюрото му, наранявайки го сериозно и покосявайки две от служителките му. Лавон така и не се опита да възстанови бизнеса си във Виена и вместо това предпочете да се прибере в Израел и да се отдаде на първата си любов — археологията. Понастоящем той бе хоноруван преподавател към Еврейския университет в Йерусалим и редовно се включваше в експедиции за разкопки из цялата страна. Два пъти годишно се връщаше в Академията на Службата, за да изнесе лекция пред новопостъпилите агенти за тънкото изкуство на проследяването. Почти при всяка такава лекция му се задаваше и неизбежният въпрос относно дейността му заедно с легендарния екзекутор Габриел Алон. Отговорът на Лавон бе неизменен: „Габриел кой?“
По подготовка и по темперамент Лавон умееше да борави с деликатни предмети с изключително внимание. Това се отнасяше и за листа хартия, който му бе подаден във всекидневната на апартамента в хотел „Амбасад“. Той се взря в него за няколко секунди в сумрака на стаята и сетне го остави на масичката за кафе, вдигайки любопитен поглед към Габриел и Киара над позлатените си очила за четене.