През есента на 1941 г., докато целият континент бил погълнат във войната, Хитлер и неговият елит взели решението, че евреите трябва да бъдат унищожени. Те издали заповед Европа да бъде прочистена от изток на запад, а Айхман и неговите „експерти по депортирането“ трябвало да задвижат смъртоносния механизъм. Всички годни за труд евреи щели да бъдат използвани като работна ръка. А останалите — млади, възрастни, болни, недъгави — трябвало незабавно да бъдат подложени на „специално третиране“. За деветте и половина милиона евреи, които по това време живеели под германско управление, това било истинска катастрофа. Престъпление отвъд човешките представи.
— Ала не и за Фос — продължи Лавон. — За Курт Фос това представлявало бизнес шанс, какъвто се разкрива веднъж в живота.
Когато започнало смъртоносното лято на четиридесет и втора, Фос и останалите от екипа на Айхман ръководели операцията от една внушителна сграда на Курфюрстенщрасе 116 в Берлин, където — за огромно удоволствие на Айхман — доскоро се помещавала еврейска агенция за взаимопомощ. Познати под наименованието Департамент IVB4, именно това били хората, които поддържали смазаната машина на мащабното начинание за етническо прочистване на целия континент.
— Фос имал кабинет непосредствено до този на Айхман — обясняваше Лавон. — Обаче рядко се задържал там. Непрекъснато бил в движение. Одобрявал депортационни списъци, надзиравал лично арестите и подготвял необходимите влакове. И разбира се, междувременно разгръщал процъфтяващия си страничен бизнес, обирайки жертвите си до шушка непосредствено преди да ги изпрати на сигурна смърт.
Ала най-рентабилната сделка на Фос се състояла едва към края на войната, и то в последната държава, погълната от пламъците на холокоста — Унгария. Когато дошъл в Будапеща, Айхман имал една-единствена цел: да издири всекиго от 825-те хиляди местни евреи и да ги изпрати на смърт в Аушвиц. Неговият доверен сътрудник Фос обаче имал различно намерение.
— Промишленото предприятие „Бауер-Рубин“ — поясни Лавон. — Собствениците му били консорциум от дълбоко асимилирани евреи, повечето от които или се били обърнали към католицизма, или били женени за католички. Броени дни след като пристигнал в Будапеща, Фос събрал тези хора и им дал да разберат, че дните им са преброени. Обаче, както обикновено, той имал предложение за тях. Ако заводът „Бауер-Рубин“ му бъдел поверен, Фос щял да се погрижи на всички бивши собственици и техните семейства да бъде осигурен канал за бягство в Португалия. И както можете да се досетите, собствениците скорострелно се съгласили на неговата оферта. На следващия ден управителят Самуел Рубин заминал заедно с Фос към Цюрих.
— Защо точно в Цюрих?
— Защото тъкмо там били оставени на съхранение повечето активи на фирмата. Фос раздробил цялата компания на парчета и прехвърлил авоарите й в свои сметки. Когато алчността му най-сетне била заситена, той позволил на Рубин да замине за Португалия и му обещал всички останали негови партньори да го последват скоро. Това обаче не се случило. Рубин се оказал единственият оцелял от всички бивши собственици. Останалите били изпратени в Аушвиц заедно с още над четиристотин хиляди унгарски евреи.
— Ами Фос?
— Фос се завърнал в Берлин на Бъдни вечер 1944 г. По всичко си личало, че войната вече е изгубена. Фос и останалите кабинетни убийци от екипа на Айхман били обявени за аутсайдери и парии. Срещу тях се обърнали даже някои от доскорошните им колеги от SS. Докато градът се тресял от бомбардировките на съюзническите сили, Айхман укрепвал бърлогата си, превръщайки я в солидно защитена крепост. После трескаво се захванал да унищожава най-уличаващите го документи. Адвокатът Фос обаче знаел колко безсмислено е да се опитва да прикрива престъпления от такъв мащаб. Свидетелства за злодеянията им били разпръснати из целия континент. Хиляди оцелели само изчаквали възможност да разкажат историите си на всеослушание. Затова Фос се заел да оползотвори малкото си оставащо време в нещо различно и далеч по-продуктивно — да събере каквото може от нечестно натрупаните си богатства и да се подготви за бягство. Айхман се оказал напълно неподготвен, когато настъпил краят. Не разполагал с никакви фалшиви документи, с никакви пари и с никакво убежище. Фос, от друга страна, имал ново име, имал къде да се скрие и разбира се, имал скътани несметни богатства. На 30 април 1945 г., през нощта, когато Хитлер се самоубил в бункера под Райхсканцеларията, Курт Фос захвърлил есесовската си униформа и се измъкнал от своя кабинет на Курфюрстенщрасе 116. На сутринта от него нямало и следа.