С ключове и куфари в ръка, Габриел и Киара излязоха на сухия въздух. В Европа зимата вече бе напреднала, но тук, в южното полукълбо, лятото бе в разгара си. Габриел забеляза колата на паркинга. След като я претърси внимателно за експлозиви, двамата се качиха и потеглиха към града. Хотелът им се намираше на „Пласа Италия“, наречен така заради многото италиански имигранти, които се бяха установили в този район в края на деветнайсети и началото на двайсети век. Когато влезе в хотелската стая, Габриел потисна изкушението веднага да се отпусне на чистите чаршафи на леглото. Вместо това си взе душ и се преоблече, а после слезе в лобито на хотела. Киара го очакваше на рецепцията, загледана в картата на местните винарски изби, която й бе дал аниматорът. Бодега де ла Марипоса — винарската изба на Петер Фос — не фигурираше на картата.
— Опасявам се, че този собственик обича уединението — поясни аниматорът. — При него няма дегустации, нито обиколки на избата.
— Имаме предварително уговорена среща със сеньор Фос — вметна Габриел.
— А, разбирам! В такъв случай…
Аниматорът огради с химикалка място на картата, намиращо се на около седем-осем километра южно от града, и начерта най-прекия път дотам. Пред хотела три пикола си разменяха язвителни реплики за окаяното състояние на колата. Като забелязаха Киара, те се втурнаха един през друг, за да й отворят вратата, зарязвайки Габриел сам да се настани зад волана. Когато вратите се хлопнаха, той сви в уличката и през следващите трийсетина минути лъкатушеше из спокойните булеварди в центъра на Мендоса, оглеждайки се за евентуална опашка. След като не забеляза нищо обезпокоително, той пришпори колата в южна посока, минавайки покрай цял архипелаг от винарски изби и лозя. Накрая спряха пред елегантна порта от камък и стомана с надпис „Частен имот“. Насреща, подпрял се на вратата на бял шевролет „Събърбан“, ги очакваше широкоплещест охранител с грамадна каубойска шапка и тъмни очила.
— Сеньор Алон?
Габриел кимна утвърдително.
— Добре дошли — усмихна се радушно мъжът. — Последвайте ме, ако обичате.
Габриел изчака вратата да се отвори и после пое след шевролета. Не след дълго разбраха откъде Бодега де ла Марипоса бе взела името си, което в общи линии се превеждаше като „Винарска изба на пеперудите“. Огромен трептящ рояк лястовичи опашки се рееше над лозята и над настлания с чакъл преден двор на просторната вила в италиански стил на Петер Фос. Габриел паркира колата в сянката на един кипарис и заедно с Киара закрачиха подир охранителя през обширното преддверие, после по дълъг коридор до тераса, която гледаше към заснежените върхове на Андите. Очакваше ги богато подредена маса със сирена, салами и смокини, както и местна планинска минерална вода и бутилка Бодега де ла Марипоса Резерва 2005. Небрежно подпрял се на балюстрадата, великолепен в току-що излъсканите си до блясък ботуши за езда, ги очакваше SS-хауптщурмфюрер Курт Фос.
— Добре дошли в Аржентина, господин Алон! — поздрави той. — Толкова се радвам, че пристигнахте благополучно.
31. Мендоса, Аржентина
Разбира се, това не беше Курт Фос, но приликата между баща и син бе поразителна. Само с някои незначителни промени човекът, който тръгна срещу тях през терасата, спокойно можеше да мине за същия онзи мъж, когото малката Лена Херцфелд бе видяла да крачи в театър „Холандсхе Схаубург“ с портрета на Рембранд в едната ръка и кесията с диаманти в другата.
Петер Фос изглеждаше малко по-строен от баща си, малко по-грубоват на външен вид и бе успял да запази косите си, които бяха напълно побелели от възрастта. При по-близък оглед обаче ботушите му съвсем не изглеждаха толкова излъскани, колкото си бе представил Габриел. Наситенокафяви на цвят, те бяха покрити с тънък слой прахоляк от следобедната му езда. Той се здрависа топло и с двамата, поздрави ги с лек поклон и сетне ги прикани да се настанят на окъпаната в слънчева светлина маса. Докато сядаха, стана ясно какво въздействие бе оказал външният му вид върху тях.