32. Мендоса, Аржентина
В Амстердам Габриел бе изслушал целия разказ на Лена Херцфелд. А сега, седнал на просторната тераса в подножието на Андите, правеше същото с единствения син на Курт Фос. За своя отправна точка Петер Фос избра октомврийската нощ през осемдесет и втора година, когато майка му се обадила, за да го уведоми, че баща му е починал. Помолила сина си да дойде в семейната им къща в Палермо. Имало някои неща, които трябвало да му разкаже, обяснила тя. Неща за баща му и за войната, които Петер непременно трябвало да чуе.
— Седяхме до смъртното ложе на баща ми и разговаряхме в продължение на часове. Тоест, предимно майка ми говореше — добави Фос. — Аз повече слушах. За първи път осъзнах мащаба на престъпленията, които е извършвал баща ми. Тя ми разказа как е използвал властта си, за да се замогне. Как е отнемал всичко от жертвите си, преди да ги изпрати на смърт в Аушвиц, Треблинка и Собибор. И как през една снежна нощ в Амстердам се е сдобил с автентичен портрет от Рембранд срещу живота на едно дете. А за всичко това имало и доказателства.
— Доказателства, че е придобил този Рембранд чрез изнудване?
— Не просто това, господин Алон. Доказателства, че е използвал най-мащабния акт на масово убийство в историята за лична облага.
— От какъв характер са доказателствата?
— От най-лошия — отвърна Фос. — Писмен.
Подобно на повечето есесовци, продължи Петер, баща му пазел педантично всякакви документи. Също както управителите на лагерите за изтребление съхранявали обемна документация, описваща престъпленията им, SS-хауптщурмфюрер Курт Фос си водел нещо като счетоводна книга, в която вписвал всяка своя незаконна трансакция. Придобивките от тези трансакции се съхранявали в десетки кодирани сметки в Швейцария.
— Десетки, господин Алон, понеже богатството на баща ми станало толкова огромно, че било неразумно да се съхранява в една подозрително голяма сметка — уточни Петер.
През последните дни на войната, докато съюзническите сили стеснявали обръча около Берлин от изток и от запад, Курт Фос преписал целия си дневник в един-единствен документ, в който описал източниците на парите си и съответните банкови сметки.
— Къде е държал тези пари?
— В малка частна банка в Цюрих.
— А номерата на сметките? — запита Габриел. — Къде е пазел този документ?
— Било твърде рисковано да съхранява този списък в себе си. Освен ключ към цяло състояние, той представлявал и писмена присъда. Затова баща ми го скрил на място, където никой нямало да го потърси.
В следващия миг Габриел почувства внезапно просветление. Вече бе видял това доказателство в снимките на компютъра на Кристофър Лидел в Гластънбъри — в двете незабележими нишки, хоризонтална и вертикална, които се пресичаха на броени сантиметри от лявото рамо на Хендрике. Курт Фос бе използвал Портрет на млада жена като пощенски плик. Вероятно най-скъпият пощенски плик, съществувал някога.
— Скрил го е в платното на Рембранд?!
— Точно така, господин Алон. Поставил го е между оригиналното платно и едно второ платно, залепено за гърба на картината.
— Колко дълъг е бил този списък?
— Цели три листа, собственоръчно изписани от баща ми на пелюр — съвсем тънка, почти прозрачна хартия.
— А как го е съхранил?
— Запечатал го е в обвивка от восъчна хартия.
— Кого е наел да свърши това?
— Докато живял в Париж и Амстердам, баща ми се свързал с редица хора, ангажирани в т.нар. Специална операция „Линц“ — Хитлеровите грабители на художествени творби. Сред тях имало и реставратор. Именно този човек измислил как точно да стане укриването на документа. А когато приключила операцията, баща ми му се отблагодарил, като го убил.
— А картината?
— При бягството му от Европа се спрял за кратко в Цюрих за среща с банкера си. Оставил картината в банков сейф. Само един друг човек знаеше номера и паролата за този сейф.
— Майка ви?
Петер Фос кимна.
— А защо баща ви просто не е прехвърлил веднага парите в Аржентина?
— Защото не било възможно. Съюзническите сили внимателно следели всички финансови операции на швейцарските банки. Всяка по-голяма парична или друга трансакция от Цюрих към Буенос Айрес щяла мигновено да повдигне съмнения. А що се отнася до списъка, баща ми просто не посмял да го вземе със себе си при своето бягство. Ако по пътя към Италия се случело да го арестуват някъде, този списък щял да бъде равносилен на смъртна присъда. Баща ми нямал друг избор, освен да остави парите и списъка в Европа и да изчака, докато нещата се уталожат.