34. Буенос Айрес
През нощта на 13 август 1979 г. аржентинската поетеса, виолончелистка и именита дисидентка Мария Еспиноса Рамирес бе изхвърлена през товарния отсек на един военен самолет, летящ на две хиляди метра височина над Южния Атлантически океан. Секунди по-рано командващият офицер бе разсякъл корема й с мачете — варварски акт, който гарантираше, че трупът й ще се напълни с вода и ще остане завинаги на дъното на океана. Неин съпруг бе прословутият антиправителствен журналист Алфонсо Рамирес. В продължение на месеци той така и не научи за изчезването на Мария, тъй като също се намираше в ръцете на военната хунта. Ако не бе намесата на Амнести Интернешънъл, които водеха неуморна кампания за насочване на общественото внимание върху Рамирес, той безспорно щеше да последва участта на жена си. Вместо това обаче, повече от година след като го бяха заловили, той бе освободен, при условие че повече никога няма да се занимава с политика. „Мълчанието е стара традиция в Аржентина — обявиха генералите на всеослушание при освобождаването му. — Ние сме убедени, че сеньор Рамирес ще прояви зрелост и ще оцени очевидните ползи от него.“
Друг на негово място сигурно щеше да спази съвета на генералите. Но Алфонсо Рамирес, подтикван от ярост и скръб, поведе неустрашима кампания срещу хунтата. Неговата борба не приключи със сгромолясването на режима през 1983 г. Измежду многото мъчители и убийци, които бяха изобличени с негова помощ през следващите няколко години, бе и същият онзи офицер, носещ вина за смъртта на Мария. Когато съдебният състав го призна за виновен, Рамирес заплака с глас. Плачът го разтърси отново, когато минути по-късно съдът присъди на убиеца само пет години затвор. От стълбището пред съдебната палата Рамирес оповести, че цялата правна система на Аржентина сега лежи погребана на дъното на океана заедно с останалите изчезнали. По-късно същата вечер той се прибра у дома и завари апартамента си опустошен, а ваната — напълнена догоре с вода. На дъното й бяха поставени няколко снимки на съпругата му, разкъсани наполовина.
След като се утвърди като един от най-значимите активисти за защита на правата на човека в Латинска Америка, а и в световен мащаб, Алфонсо Рамирес насочи своето внимание към изобличаването на още един аспект от историята на Аржентина — нейните близки връзки с нацистка Германия. През 2006 г. той издаде историческия си шедьовър Убежище на злото. В него описваше в подробности как едно подмолно споразумение между правителството на Перон, Ватикана, SS и американските тайни служби след войната бе осигурило свободен пристан в Аржентина за хиляди военнопрестъпници. Книгата също така съдържаше описание как Рамирес си е сътрудничил с израелските разузнавателни служби за разобличаването и залавянето на нацисткия престъпник Ерих Радек. Измежду многото детайли, които Рамирес не включи в изложението си, беше името на легендарния израелски агент, с когото бяха работили.
Макар заради книгата да стана милионер, Рамирес все пак устоя на изкушението да се засели в хубавите северни квартали и продължи да живее в южното предградие Сан Телмо. Домът му представляваше здание в парижки стил с вътрешен двор и вито стълбище, покрито с овехтял килим. Този апартамент му служеше и за жилище, и за кабинет, а стаите му бяха претъпкани догоре с десетки хиляди опърпани документи и досиета. Според слуховете личните архиви на Рамирес бяха съизмерими по обем с държавните. И все пак за всички тези години, през които бе тършувал из мрачното минало на Аржентина, той все още не бе решил да компютъризира архива си или поне да го организира по някакъв начин. Рамирес смяташе, че в хаоса се крие и разковничето към неговата сигурност. Това негово убеждение намираше и практическо потвърждение. Много пъти заварваше всичките си папки разхвърляни, но при все това досега никога не се бе случвало негов противник да успее да му открадне важен документ.