Ролята на Шамрон в държавните дела драстично бе намаляла през последните години. Същото се отнасяше и за мащабите на неговото влияние. Понастоящем той властваше само в една меденожълта вила на бреговете на Генисаретското езеро, макар че и тук изпълняваше най-вече ролята на министър без портфейл под ръководството на своята неизменно търпелива съпруга Геула. Шамрон сега бе стигнал до най-неприятното състояние, в което можеше да се озове един влиятелен мъж — да бъде нежелан и ненужен. Считаха го за нещо като напаст. За човек, който следва да се търпи, но като цяло да се игнорира. С две думи, беше станал излишен.
Настроението на Ари обаче се подобри значително, когато Габриел и Киара му се обадиха от Йерусалим, за да се самопоканят на вечеря у дома му. При пристигането им той ги очакваше прав във всекидневната, а бледосините му очи искряха от въодушевление. Въпреки явното му любопитство за внезапното завръщане на Габриел в Израел, той съумя някак си да се овладее по време на вечерята. Разговаряха за децата на Шамрон, за новото ежедневие на Габриел в Корнуол и разбира се, за тежката криза в световната икономика. На два пъти Ари се опита да вмъкне в разговора Узи Навот и булевард „Цар Саул“, но и при двата случая Геула сръчно отклони темата към по-плитки води. При един откраднат миг в кухнята Габриел тихо успя да я запита за здравето на Шамрон.
— Даже и аз не мога да запомня всичките му заболявания — рече тя. — Но не се бой, Габриел. Той не бърза за никъде. Шамрон е вечен. А сега отивай и сядай при него. Сам знаеш колко щастлив го прави това.
В разузнавателните служби на Израел цари известна семейна атмосфера, която малцина външни хора успяват да почувстват. Много често важни операции се обсъждат и планират не в обезопасени зали, а в домовете на участниците. Малко места са изигравали толкова значима роля за тайните войни на Израел — пък и в живота на самия Габриел, — колкото огромната тераса на Шамрон с изглед към Генисаретското езеро. Настоящото му значение в живота на Шамрон пък се изразяваше във факта, че този балкон бе единственото място, където Геула му позволяваше да пуши от проклетите си турски цигари без филтър. Той запали една въпреки възраженията на Габриел и се отпусна в любимия си стол, наслаждавайки се на масивния черен силует на Голанските възвишения. Габриел включи две газови отоплителни тела и седна до него.
— Киара изглежда великолепно — каза Ари. — Но това никак не ме изненадва. На теб винаги ти се е удавало да поправяш красиви неща.
Шамрон леко се усмихна. Той бе изпратил Габриел във Венеция, за да овладее занаята на реставраторите. Въпреки това не преставаше да се възхищава на удивителната способност на Габриел да рисува като старите майстори. Според Шамрон забележителният му талант да борави с четката бе досущ като салонен трик или като фокусническа сръчност. Това умение задължително трябваше да се използва, също както и уникалната дарба на Габриел за овладяване на чужди езици или способността му да извади своята берета от колана и да заеме стрелкова позиция за времето, за което повечето хора едва успяваха да плеснат с ръце.
— Сега ви остава само едно — добави Шамрон. — Да си направите дете.
Габриел удивено поклати глава.
— Има ли някаква част от живота ми, в която не би се намесил?
— Не — отвърна Шамрон без колебание.
— Поне си искрен.
— Само когато това отговаря на целите ми. — Ари всмукна дълбоко от цигарата си. — Чувам, че с Узи сте имали известни проблеми?
— Как разбра?
— Все още имам източници на булевард „Цар Саул“, независимо от решението на Узи да ме изхвърли в пустинята.
— А ти какво очакваше? Да не смяташе, че ще ти даде голям кабинет на последния етаж и ще ти резервира място в залата за планиране на операции?
— Ще ти кажа какво очаквах, момчето ми. Очаквах да се отнесат към мен с известна доза уважение и достойнство. Това поне съм си заслужил.
— Така е, Ари. Но… Мога ли да говоря без заобикалки?