43. Булевард „Цар Саул“, Тел Авив
Разделиха живота му на две. Ако Мартин знаеше за работата им, със сигурност щеше да одобри този подход. На Дина, Римона, Мордекай и Киара беше поверен пазеният в дълбока тайна личен живот на Мартин, както и филантропската му дейност, докато останалата част от екипа се зае с херкулесовската задача да раздели на съставните й части обширната му финансова империя. Целта беше да се намерят доказателства, че Свети Мартин е наясно, че впечатляващото му богатство е изградено на огромно престъпление.
Ели Лавон, кален и белязан в много подобни разследвания ветеран, считаше, че шансовете им за успех са отчайващо малки. Всички факти срещу Ландесман, дори да изглеждаха основателни за един лаик, се базираха на далечните спомени на няколко души. В крайна сметка, без официални документи от банка „Ландесман“ или признание на вината от страна на самия Свети Мартин всяко обвинение в неправомерни действия можеше да се окаже невъзможно за доказване. Но както Габриел непрекъснато повтаряше на Лавон, той не търсеше законно доказателство, а само оръжие, с което да събори портите на цитаделата на Свети Мартин.
Въпреки това, първата работа на Габриел беше да отключи портите към офиса на Узи Навот. Само часове след сформирането на екипа Навот издаде директива до всички ръководители на отдели, като ги инструктира да оказват пълно съдействие на работата на Габриел. Писмената заповед беше скоро последвана от устна, която изискваше всички искания, свързани с разузнаване или източници, да се изпращат на лъскавото бюро на Навот, където неизменно отлежаваха известно време, преди да получат задължителния му подпис. Поведението на Навот само подсилваше идеята за безразличие. Тези, които ставаха свидетели на срещите му с Габриел, ги описваха като напрегнати и едносрични. По време на ежедневните оперативки Навот наричаше разследването на Мартин Ландесман просто „проекта на Габриел“. Дори отказа да му даде подходящо кодово название. Посланието, макар и завоалирано, беше ясно за всички. Случаят „Ландесман“ беше само досаден страничен проект, който Навот смяташе просто да изтърпи. А що се отнася до Габриел — да, той беше легенда, но беше герой на вчерашния ден. И всеки, който бе достатъчно глупав да се сближи с него, рано или късно щеше да изпита гнева на Узи.
Докато работата на екипа напредваше, обсадата полека се вдигаше. Исканията на Габриел започнаха по-бързо да напускат бюрото на Навот и двамата мъже скоро започнаха да водят редовни разговори насаме. Дори бяха засечени във всекидневната на директора да споделят диетичен обяд от пиле на пара и задушени зеленчуци. Малцината щастливци, които бяха успели да получат достъп до подземното царство на Габриел, описваха настроението като осезаемо вълнение. Тези, които се трудеха под неумолимия му натиск, можеха да опишат атмосферата и по друг начин, но както винаги, запазваха пълно мълчание. Габриел нямаше други изисквания към екипа си, освен лоялност и усърдна работа, а те го възнаграждаваха с пълна дискретност. Смятаха се за семейство — шумно, свадливо и понякога недобре сработващо се семейство — и външни хора никога не можеха да бъдат посветени в семейните тайни.
Истинското естество на проекта беше известно само на Навот и на шепа от най-близките му съветници, макар че и само едно надзъртане в тясната бърлога на екипа не би оставило много на въображението. По протежение на едната стена бе разположена сложна диаграма на световната бизнес империя на Свети Мартин. На върха бяха компаниите, пряко притежавани или контролирани от „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ в Женева. Под тях беше списъкът от фирми, собственост на известни филиали на „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“, а още по-надолу — предприятията, собственост на мними компании и офшорни фирми.
Диаграмата потвърди думите на Алфонсо Рамирес, че въпреки всичките благочестиви деяния на Свети Мартин, той беше безскрупулен в търсенето на печалба. Той имаше текстилна фабрика в Тайланд, за която многократно бе докладвано, че ползва робски труд; притежаваше химически комплекс във Виетнам, който бе унищожил близката река; имаше и център за рециклиране на товарни кораби в Бангладеш, за който се говореше, че е едно от най-замърсените места на планетата. „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ контролираше селскостопанска компания в Бразилия, която унищожаваше ежедневно по няколкостотин акра от амазонските екваториални гори; както и африканска минна компания, която превръщаше голяма площ от Чад в пустиня; и корейска офшорна нефтена платформа, която беше предизвикала най-голямата екологична катастрофа в историята на Японско море. Дори Яков, който бе виждал хората в най-лошата им светлина, беше смаян от зейналата пропаст между думите на Ландесман и неговите дела.