— В съзнанието ми изплува думата многолик — каза Яков. — Пред Свети Мартин нашият Ари Шамрон изглежда направо скучен.
Дори Ландесман да беше притеснен от тези противоречия, това изобщо не прозираше в образа, който показваше пред широката публика. На противоположната стена в стая 456В се очертаваше портретът на праведен, просветен човек, който бе постигнал много в живота и бе готов да даде много в замяна. Това беше Мартин филантропът и Мартин пророкът на корпоративната отговорност. Мартин, който даваше лекарство на болния; Мартин, който донасяше вода на жадния; и Мартин, който строеше подслон за бездомния, понякога дори със собствените си ръце. Мартин, който заставаше до министри и президенти; и Мартин, който се забавляваше в компанията на известни актьори и музиканти. Мартин, дискутиращ с принца на Уелс въпросите на устойчивото земеделие; и Мартин, обсъждащ загрижено с бивш американски сенатор заплахата от глобалното затопляне. Там беше Мартин с фотогеничното си семейство: с Моник, красивата му съпруга французойка, и двамата им тийнейджъри — Александер и Шарлот. Накрая имаше снимка на Мартин по време на ежегодното му посещение на Световния икономически форум в Давос — единственият случай в годината, когато светецът говореше публично. Ако не беше събирането в Давос, легионите от предани последователи на Свети Мартин можеха да помислят, че техният пророк е дал обет за мълчание.
Нямаше да е възможно за толкова кратко време да се сглоби толкова пълна представа за Мартин, ако не беше помощта на един човек, който изобщо не бе стъпвал в стая 456В. Името му беше Рафаел Блох и неговият принос се състоеше в куп скъпоценни документи, събрани по време на дългото му и в крайна сметка фатално разследване на Мартин Ландесман. Блох бе оставил след себе си много парчета от пъзела. Но Ели Лавон беше този, който изрови истински ценните, а Римона — тази, която ги разшифрова.
В ненадписана жълта папка бяха погребани няколко страници с изписани на ръка бележки относно „Кеплер Верк“ — малка металургична фирма в град Магдебург, на територията на бившата Източна Германия. Явно Ландесман тайно беше купил компанията през 2002 г. и бе налял милиони за трансформирането на рушащия се комплекс в образец на модерната технология. Изглежда, поточните линии на „Кеплер“ сега произвеждаха едни от най-добрите клапани с индустриално приложение в Европа, които той изпращаше на клиенти в цял свят. Точно тези клиенти събудиха подозрения, защото дистрибуторската верига на „Кеплер“ съвпадаше почти напълно с един от трансконтиненталните контрабандни маршрути, добре известни на анализаторите на Службата. Мрежата започваше в индустриалния пояс на Западна Европа, криволичеше през земите на бившия Съветски съюз и след това се въртеше в кръг през морските пътища на Азиатско-Тихоокеанския регион, преди най-накрая да достигне крайната си цел в Ислямска република Иран.
Точно това разкритие, направено на четвъртия ден от работата на екипа, подтикна Габриел да оповести, че току-що са открили слабото място на Мартин. Узи Навот веднага кръсти операцията „Шедьовър“ и се отправи към улица „Каплан“ в Йерусалим. Премиерът искаше подробности, а Навот най-после имаше новини. „Проектът на Габриел“ не беше вече просто за липсващ портрет на Рембранд и за купища заграбени по време на холокоста богатства. Мартин Ландесман беше обвързан с иранците. И бог знае още с кого.
На следващата вечер Мартин Ландесман стана обект на активно, макар и отдалечено наблюдение от страна на Службата. Мястото на значимото събитие беше Монреал, а случаят — благотворителна галавечеря в централен хотел в полза на кауза, която Свети Мартин подкрепяше. Наблюдателите направиха няколко снимки, докато Мартин пристигаше на партито, придружен от шефа на личната си охрана — Йонас Брунер, и щракнаха още няколко кадъра, когато си тръгна по същия начин. Когато го видяха на следващия ден, той слезе от личния си самолет на международното летище в Женева и се качи на задната седалка на бронирана лимузина „Мерцедес Майбах 62S“, която го закара директно във Вила Елма — подобното му на палат имение на брега на Женевското езеро. Както скоро щяха да разберат, Мартин не прекарваше почти никакво време в централата на „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ на Ке дю Монблан. Вила Елма беше щабът за неговите операции, истинският ръководен център на необятната му империя и хранилище на многото тайни на Мартин.