Когато влезе в действие, операцията по наблюдението започна да бълва постоянен поток от данни, повечето от които безполезни. Наблюдателите направиха много хубави снимки на обекта, както и откъслечни аудиозаписи от разстояние, ала усилията им останаха безрезултатни в намирането на доказваща вина информация. Мартин провеждаше разговори, които не можеха да чуят, с хора, които не можеха да идентифицират. По думите на Габриел, това беше като да слушаш мелодия без думи.
Проблемът произтичаше от факта, че въпреки постоянните си усилия, компютърните специалисти на Службата не бяха успели да проникнат в добре укрепената компютърна система на „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“, нито да пробият защитата на мобилния телефон на Мартин. Без да са предварително подготвени за трескавия график на Ландесман, наблюдателите на Габриел не се различаваха много от глутница ловджийски кучета, преследващи хитра лисица. Само разписанията на полетите, предавани от пилотите на Мартин до летищата, издаваха ходовете му, но се оказа, че и от тях няма голяма полза. Десет дни след началото на наблюдението на Ландесман Габриел съобщи, че никога повече не иска да вижда снимка как Мартин се качва или слиза от самолета. Всъщност Габриел заяви, че ще се радва никога повече да не види лицето на Мартин. Това, от което имаше нужда, беше достъп до вътрешния свят на Ландесман. Начин да стигне до телефона му. Начин да стигне до компютъра му. А за това се нуждаеше от съучастник. Запознат с всяващата страх охрана на наблюдавания обект, той знаеше, че няма да може да я пробие. Габриел имаше нужда от помощта на някой приближен на Мартин. Имаше нужда от агент на място.
След седмица на повсеместно търсене екипът най-после намери първия си потенциален кандидат, докато шпионираше Мартин в луксозния му скъп апартамент, намиращ се на Ке дьо Бурбон 21, на северния бряг на Ил Сен Луи в Париж. Тя се появи на вратата му в девет и пет вечерта, докарана с мерцедес. Косата й беше тъмна и модерно късо подстригана; очите й бяха големи, бистри и интелигентни. Наблюдаващият екип я прецени като самоуверена жена, британка, ако се съдеше по пожеланието за лека вечер, отправено към шофьора. Тя въведе кода в системата на входа, сякаш го бе правила много пъти, и изчезна във вътрешността на сградата. Видяха я отново два часа по-късно на прозореца на Ландесман да се наслаждава на гледката към Сена, а самият Мартин бе застанал зад нея. Интимността в позите им, както и фактът, че беше гола до кръста, не оставяха никакво съмнение относно естеството на връзката им.
Тя си тръгна в 8,15 ч. на следващата сутрин. Наблюдателите направиха още няколко снимки, докато жената се качваше на задната седалка на мерцедеса, и я последваха до Гар дю Нор, където тя се качи на „Евростар“ в 9,13 ч. за Лондон. След три дни наблюдение Габриел знаеше името и адреса й, телефонния й номер и рождената й дата. Най-важното — знаеше къде работи.
Тъкмо това последно късче информация — местоработата й — накара Узи Навот моментално да я обяви за „очевидно неподходяща“ за вербуване. И наистина по време на последвалите разгорещени спорове излезлият от равновесие Навот каза неща, за които по-късно щеше да съжалява. Той не само оспори преценката на Габриел, но и здравия му разум.
— Очевидно вятърът в Корнуол е засегнал и ума ти — отсече той в един момент. — Такива хора ние не вербуваме. Напротив, отбягваме ги на всяка цена. Зачеркни я от списъка. Намери си другиго.
Габриел демонстрира забележително самообладание по време на тирадата на Узи. Търпеливо опроверга аргументите му, успокои страховете му и му напомни за непреодолимата и всеобхватна защита на Ландесман. Жената, която бяха видели за пръв път в Париж, беше истинска находка. Изпуснеха ли я, можеха да минат месеци, преди да намерят друг кандидат. Както Габриел знаеше от самото начало, Навот най-накрая капитулира. След като разбра за тайните търговски връзки на Мартин с иранците, не можеше повече да го смята за досаден страничен проект. С Ландесман трябваше да се справят, и то бързо.
Глобалният мащаб на греховете на Мартин, както и гражданството на потенциалния вербуван човек, означаваше, че Службата няма да може да продължи операцията самостоятелно. Нужен беше партньор, може би дори двама. Навот изпрати поканите. Британците бързо се съгласиха да са домакини. Габриел имаше едно последно искане и този път Узи не възрази. Човек не бива да нагазва в дълбоки води неподготвен, призна той. И не биваше да се тръгва на война срещу човек като Мартин Ландесман без подкрепата на Ари Шамрон.