— Посочих този факт на президентския съветник за борба с тероризма, но той не е в настроение да слуша. Напоследък столът му доста се клати. А иначе Греъм ще оцелее. Той е единственият човек в западното разузнаване, който се е задържал по-дълго от мен.
Телефонът на Сиймор тихо забръмча. С едно натискане той препрати повикването на гласовата си поща, после стана от стола и отиде към бюфета за чаша кафе. Както обикновено, беше облечен в перфектно ушит графитеносив костюм с раирана вратовръзка. Лицето му имаше правилни черти. Гъстата му коса бе примесена със сребристи кичури, от което изглеждаше като модел в реклама на скъпи, но ненужни дреболии. Въпреки че известно време бе работил като полеви агент, огромна част от кариерата си бе прекарал в щабквартирата на МИ5. Греъм Сиймор водеше войната срещу британските врагове, като ходеше по брифинги и четеше досиета. Единствената светлина, която осветяваше чертите му на патриций, идваше от халогенната лампа на бюрото. И единствената повърхност, по която бяха стъпвали ръчно изработените му английски обувки, беше финият вълнен килим, прострян между неговия кабинет и този на шефа.
— Как върви търсенето на липсващия Рембранд? — попита Сиймор.
— Напредва.
— И на мен така ми казаха.
— Какво знаеш, Греъм?
— Знам, че след като си напуснал ателието на Лидел с гумена ръкавица, пълна с улики, си тръгнал за Амстердам. Оттам си отпътувал за Аржентина, където два дни по-късно един от най-важните борци за справедливост в държавата е бил убит при бомбен атентат. — Сиймор направи пауза. — Това стар враг ли е бил, или вече си успял да си спечелиш нов?
— Смятаме, че зад всичко стои Мартин Ландесман.
— Наистина ли? — Сиймор изчисти невидима прашинка от панталона си.
— Не изглеждаш чак толкова изненадан, Греъм.
— Не съм.
Габриел се обърна към Картър, който стриктно си водеше бележки.
— Ами ти, Ейдриън?
Картър за миг отдели поглед от заниманието си.
— Нека просто да кажем, че никога не съм бил сред поклонниците пред олтара на Свети Мартин. Разкажи ми останалата част, Габриел. След тежкия ден една хубава история ще ми дойде много добре.
Хората лесно подценяваха Ейдриън Картър и тази особеност му бе служила добре по време на кариерата му в ЦРУ. Твърде малко неща в хрисимия вид или безпристрастното му поведение подсказваха, че оглавява най-мощния таен разузнавателен апарат в света — или че преди да се издигне до седмия етаж на Лангли, е действал на тайни бойни полета от Полша до Централна Америка и Афганистан. Тези, които не го познаваха, го вземаха за университетски преподавател или за терапевт. На пръв поглед Ейдриън даваше вид на човек, който оценява дисертации или изслушва пациенти с комплекс за малоценност.
Тъкмо умението му да изслушва хората обаче разграничаваше Картър от другите конкуренти в Управлението. Той стоеше като вкаменен през целия разказ на Габриел. Краката му бяха кръстосани, а ръцете — внимателно подпрели брадичката. Размърда се само веднъж, и то за да извади лулата си. Това даде основание на Шамрон да извади собственото си оръжие въпреки вялите усилия на Сиймор да наложи забрана за пушене в МИ5. Тъй като вече бе чувал историята на Габриел, Ари използва времето си, за да оглежда с презрение впечатляващата обстановка. Бе започнал кариерата си в сграда, където единствените удобства бяха електричеството и течащата вода. Импозантният вид на сградите на британското разузнаване винаги го забавляваше. Парите, които се харчеха за хубави сгради и добро обзавеждане, казваше винаги Шамрон, са пари, които е можело да се използват за крадене на тайни.
— Да отбележа за протокола — каза Греъм Сиймор в края на представянето на Габриел, — дотук вече си съумял да нарушиш няколко клаузи от нашето споразумение. Позволили сме ти да останеш в Обединеното кралство, при условие че работиш само по свързани с изкуството задачи. Тази афера обаче е престанала да бъде изкуствоведска в момента, в който си се свързал с вашите тайни служби след бомбения атентат в Буенос Айрес. И със сигурност спря да бъде художествена, когато вашият премиер е подписал документ за разследването на Мартин Ландесман. Което, между другото, е доста закъсняло.
— Какво знаеш за Мартин, което останалата част от света не знае?
— Преди няколко години данъчните власти на Нейно величество започнаха масирана кампания за залавянето на британски граждани, които укриват пари в офшорни данъчни убежища. По време на разследването си открили, че необичайно голям брой наши граждани, много от които със съмнителни източници на доходи, притежават депозити в нещо, наречено „Майснер Приватбанк“ в Лихтенщайн. След още проучвания стигнали до заключението, че „Майснер“ не е толкова банка, колкото входен портал на мащабна операция за пране на пари. Познайте чия собственост е тя.