— Днес бяха отправени нови обвинения…
Уитком погледна Габриел и се усмихна.
— Нещо ми подсказва, че вечерта ще бъде интересна.
За окаяното състояние на печата можеше да се съди по факта, че Зоуи Рийд, считана за една от най-ярките звезди на британската преса, прекара последните часове преди вербуването си, окъпана в ласкавия блясък на телевизионните светлини. По ирония на съдбата, появяването й тази вечер щеше да се окаже изключително неудобно за Даунинг Стрийт, защото включваше твърдения, че още един член на Парламента от Лейбъристката партия е бил замесен в скандала с подкупи на „Емпайър Аероспейс“. От Би Би Си първи се свързаха с нея, последвани от Скай Нюз, Си Ен Би Си и най-накрая Си Ен Ен Интернешънъл.
На излизане от студиото на Си Ен Ен на Грейт Марлборо Стрийт 16, Зоуи за първи път заподозря, че вечерта може и да не премине, както бе планирала. Причината беше във внезапното изчезване на колата и шофьора, предварително ангажирани от Файненшъл Джърнъл да я превозват от една публична изява до друга. Докато посягаше да извади мобилния си телефон, един облечен в шлифер мъж на средна възраст я информира, че поради възникнали организационни проблеми й е изпратена нова кола — блестяща лимузина „Ягуар“, паркирана на отсрещната страна на улицата. Нетърпелива да се прибере вкъщи след дългия ден, тя забърза под дъжда и без никакво колебание се качи на задната седалка. В този момент осъзна, че не е сама. До нея, с мобилен телефон до ухото, беше седнал добре облечен мъж с правилни черти и гъста прошарена коса. Той отмести телефона и погледна Зоуи, сякаш я бе очаквал.
— Добър вечер, госпожице Рийд. Казвам се Греъм Сиймор. Работя в тайните служби и заемам ръководен пост, което може да проверите, като се чуете с човека на телефона. — Подаде й мобилния си телефон. — Това е генералният ни директор. Надявам се да си спомняте гласа й, след като взехте интервю от нея само преди месец. По мое мнение бяхте малко твърда с нея, но статията се оказа добра.
— Заради статията ли съм тук?
— Разбира се, че не, госпожице Рийд. Тук сте, защото имаме сериозен проблем, засягащ сигурността на страната и на целия цивилизован свят. Имаме нужда от вашата помощ.
Зоуи внимателно приближи телефона до ухото си.
— Добър вечер, Зоуи, скъпа — чу познат дълбок глас. — Отпусни се спокойно, в ръцете на Греъм си на сигурно място. Приеми моите извинения за безпокойството тази вечер, но се боя, че нямахме друг избор.
В оперативната зала в Темс Хаус се чу обща въздишка на облекчение, когато видяха ягуара да потегля.
— Сега започва истинското забавление — каза Найджъл Уитком. — По-добре да се размърдаме или ще закъснеем за второ действие.
47. Хайгейт, Лондон
Обезопасената къща се намираше в дъното на глуха улица в Хайгейт и представляваше триетажна сграда от червени тухли във викториански стил, с комини в двата края на покрива. Габриел и Найджъл Уитком пристигнаха първи и вече се бяха настанили пред видеомониторите в кабинета на горния етаж, когато Зоуи Рийд влезе през предния вход. Две служителки веднага поеха дъждобрана, куфарчето и мобилния й телефон. След това Греъм Сиймор я въведе в приемната — уютна и старомодна като в лондонски клуб. Над камината висеше лошо копие на картина, изобразяваща ловна сцена. Зоуи я огледа с лека насмешка, а после, по покана на домакина си, седна в масивно кожено кресло.
Сиймор пристъпи към шкафа, на който бяха поставени различни храни и напитки, и напълни две чаши с кафе от термоса. Вниманието, с което извърши това действие, беше точно отражение на настроението му. Зоуи Рийд не беше обикновена цел за вербуване. Да, тя беше уязвима заради взаимоотношенията си с Мартин Ландесман, но Сиймор знаеше, че не може да използва тази връзка по какъвто и да било начин. Считаше, че това не само би подложило на риск собствената му кариера, но би унищожило всякаква възможност за постигане на най-необходимото. Както всички ветерани, той знаеше, че успешното вербуване, подобно на успешните преговори, обикновено е резултат от наблягане на силните страни на личността. А Греъм Сиймор знаеше две ключови неща за Зоуи Рийд. Знаеше, че тя ненавижда корупцията във всичките й форми и че не я е страх от силни мъже. Подозираше, че не е и от жените, които ще са щастливи, когато разберат, че са били мамени.