Тъкмо в това минно поле от човешки емоции беше нагазил Греъм Сиймор, балансирайки с по една чаша горещо кафе в ръце. Подаде едната на Зоуи, а после, сякаш току-що му е хрумнало, я инструктира да подпише документите на масата пред нея.
— Какво е това?
— Документи, свързани с държавната тайна. — Тонът на Сиймор беше извинителен. — Боя се, че ще трябва да ги подпишете, преди разговорът ни да продължи. Разбирате ли, госпожице Рийд, за информацията, която ще споделя с вас, не може да се пише на страниците на Файненшъл Джърнъл. Всъщност, щом се разпишете…
— Ще ми бъде забранено да коментирам дори с членовете на семейството ми. — Тя го погледна с насмешка. — Знам всичко за Закона за държавната тайна, господин Сиймор. С кого мислите, че си имате работа?
— Имам си работа с един от най-квалифицираните и уважавани журналисти в страната, което е и причината да вземем такива мерки за сигурност. Сега, ако обичате, подпишете документите, госпожице Рийд.
— Това не си струва дори хартията, на която е напечатано. — Като получи в отговор мълчание, младата жена въздъхна с раздразнение и подписа документите. После побутна листовете и писалката към Сиймор. — Сега защо не ми кажете точната причина да съм тук?
— Нуждаем се от вашата помощ, госпожице Рийд. Нищо повече.
Греъм внимателно бе подбрал думите този следобед. Те бяха призив към патриотизъм, без да произнася тази излязла от мода дума, но накрая доведоха до реакцията, на която се бе надявал.
— Помощ ли? Ако се нуждаехте от помощта ми, защо просто не ми се обадихте по телефона да ме помолите? Защо са тези шпионски игри?
— Не можехме да се свържем с вас открито, госпожице Рийд. Вижте, твърде възможно е някой да ви следи и да подслушва телефоните ви.
— Кой би могъл да ме следи?
— Мартин Ландесман.
Сиймор се опита да спомене името колкото може по-непринудено. Въпреки това, въздействието му веднага се изписа на лицето на Зоуи. Бузите й леко поруменяха, но бързо върнаха нормалния си цвят. И макар да не си даваше сметка, Зоуи Рийд току-що отговори на два от най-важните за Габриел въпроси. Беше смутена от връзката си с Мартин Ландесман и притежаваше способността да се владее в трудни ситуации.
— Това някаква шега ли е? — попита тя с равен глас.
— Аз съм заместник-директор на МИ5, госпожица Рийд. Нямам много време за каквото и да било, най-малко за шегички. Би трябвало да знаете от самото начало, че Мартин Ландесман е обект на разследване, провеждано от Обединеното кралство и две други страни, наши съюзници. Трябва също така да сте сигурна, че вие по никакъв начин не сте цел на това разследване.
— Какво успокоение — каза тя. — Тогава защо съм тук?
Сиймор напредваше бавно и по сценарий.
— Разбрахме, че с господин Ландесман поддържате близки взаимоотношения. Бихме искали да се възползваме от вашия достъп до господин Ландесман заради разследването ни.
— Веднъж взех интервю от Мартин Ландесман. Съмнявам се, че това попада в категорията…
Сиймор вдигна ръка и я прекъсна. Беше подготвен за подобна реакция. Всъщност не очакваше нещо различно. Но никак не искаше да кара Зоуи да се чувства принудена да лъже.
— Тук не сте на съд, госпожице Рийд. Нямате никакво законово задължение да говорите с нас. Със сигурност не съм дошъл, за да съдя когото и да било. Бог знае, че всички сме допускали грешки, включително и аз. Предвид това, мисля, че трябва да бъдем честни един с друг. Боя се обаче, че нямаме много време.
Зоуи сякаш обмисляше думите му.
— Защо вие не започнете пръв, господин Сиймор?
Греъм разбра, че тя го изпитва. Без да се колебае, реши да се възползва от ситуацията, макар че тонът му остана спокоен и дистанциран.
— Знаем, че преди около осемнайсет месеца сте взели ексклузивно интервю от господин Ландесман. Първото и единствено подобно интервю, което той някога е давал. Знаем, че сега поддържате романтична връзка с него. Знаем и че редовно прекарвате време заедно, а последната ви среща бе наскоро в апартамента му на Ил Сен Луи в Париж… — Сиймор направи пауза. — … но нищо от споменатото дотук няма значение.
Този път Зоуи не направи никакъв опит да отрича фактите. Вместо това проблесна искра от известния й темперамент.