Выбрать главу

Тя се оказа недоверчива.

— И какво ще стане с цялата информация, която с вашите съюзници сте събрали за мен? Ще ви кажа какво ще се случи. Ще си намери място в малка хубава папка, която ще е подръка на властимащите. И ако стъпя накриво или направя нещо, което да раздразни правителството на Нейно величество, съдържанието на тази папка ще се използва срещу мен.

— Ако това беше целта, госпожице Рийд, щяхме да го използваме, за да предотвратим публикуването на материала ви за скандала с „Емпайър Аероспейс“. Но не така стоят нещата в реалния свят. Така е само в лошите телевизионни драми. Тайните служби съществуват, с цел да защитават гражданите на Великобритания, а не да ги потискат. За бога, ние не сме руснаци! Имате думата ми, че материалът, за който говорите, ще бъде унищожен в момента, в който си тръгнете оттук.

Тя се поколеба.

— Ами ако остана?

— Тогава един много интересен човек ще ви разкаже изключително впечатляваща история. — Сиймор се приведе в стола си, облегнал лакти на коленете и с преплетени пръсти. — Вие имате репутацията на професионалист, който довежда нещата докрай, госпожице Рийд. Разчитам на тази репутация да ни помогне да преодолеем всякакви неприятни чувства, които може да е провокирал този разговор. Всичко, което мислите, че знаете за Мартин Ландесман, е лъжа. Имате възможност да разобличите един корумпиран и опасен бизнесмен. Това е и възможност да помогнете светът да стане едно по-безопасно място.

В кабинета на горния етаж Найджъл Уитком и Габриел се взираха в екрана в очакване на нейния отговор. По-късно Уитком твърдеше, че се почувствал обречен.

Но не и Габриел. Той виждаше в Зоуи сродна душа. Жена, която бе проклета със засилен усет за добро и зло. Каквото и да беше изпитвала досега към Свети Мартин, то се размиваше под тежестта на думите на Сиймор. Габриел го долавяше в изражението на фотогеничното й лице. Дочуваше го и в решителния й тон, когато тя погледна Греъм Сиймор директно в очите и попита:

— А този много интересен човек? Кой е той?

— Той е свързан с чужда разузнавателна служба. Фактът, че е готов да се срещне с някого с вашата професия, е доказателство за сериозността на въпроса. Ще ви предупредя, че е възможно да го разпознаете. При никакви обстоятелства не трябва да пишете за него или за нещата, които ще ви разкаже. Трябва да добавя и че няма смисъл да му задавате лични въпроси за самия него. Няма да ви отговори. Никога.

— Все още не сте ми казали какво искате да сторя.

— Ще оставя той да ви каже. До го доведа ли, госпожице Рийд, или предпочитате да се приберете у дома?

48. Хайгейт, Лондон

Габриел влезе безшумно в стаята. В началото Зоуи, изглежда, не усети присъствието му. След това главата й бавно се завъртя и тя го загледа с явно любопитство — едната страна от лицето й осветена от лампата, а другата — скрита в сянка. Позата й бе толкова неподвижна, че за момент Габриел си представи, че се взира в портрет. След това тя се изправи и протегна ръка.

— Аз съм Зоуи — каза тя. — А вие кой сте?

Габриел хвърли поглед към Греъм Сиймор, преди да поеме протегнатата ръка.

— Аз съм приятел, Зоуи. И голям почитател на вашите статии.

— Отбягвате въпроса ми.

Сиймор се канеше да се намеси, но Габриел го спря с леко поклащане на главата.

— Опасявам се, че отбягването на въпроси е общ недъг за хората като нас с Греъм. Изискваме прямота от другите, докато прикриваме себе си зад мантия от лъжи.

— Имате ли намерение да ме лъжете тази вечер?

— Не, Зоуи. Ако сте готова да чуете каквото имам да ви кажа, ще бъде само истината.

— Ще слушам. Но без други ангажименти.

— Имате ли проблем с поемането на отговорност, Зоуи?

— Не — отвърна тя и задържа погледа си върху него. — А вие?

— Всъщност понякога ми казват, че отдавам прекалено внимание на отговорностите си.

— Отговорности към какво?

— Тревожат ме същите неща, които тревожат и вас, Зоуи. Не понасям силни хора, които ограбват слабите. Не харесвам хора, които си вземат от чуждото, без да питат. И определено не харесвам хора, които търгуват с политически режими, открито заканващи се да изтрият страната ми от лицето на земята.

Тя погледна Сиймор, след това отново Габриел.

— Очевидно говорите за Иран.

— Да.

— Което означава, че сте израелец.