— Никакви угризения относно журналистическата етика? Никаква вина, че спиш с женен мъж?
— Разбира се, че имах угризения. Всъщност заклех се, че няма да се случи отново.
— Но се е случило.
— Още на следващия следобед.
— И оттогава се срещате редовно?
Тя кимна.
— Къде?
— Навсякъде, но не и в Лондон. Моето лице е твърде познато тук. Винаги се срещахме на континента. Обикновено в Париж, понякога в Женева, а от време на време и във вилата му в Гщаад.
— Как се свързвате?
— По нормалния начин, господин Алон. Каналите му за комуникация са добре обезопасени.
— Има добро основание за това — каза Габриел. — Имате ли планове да се виждате в бъдеще?
— След това, което току-що ми казахте?! — Зоуи се засмя. — Всъщност трябва да се видим в Париж след четири дни. Седмица по-късно е планирано да бъда в Женева — работно пътуване за годишния галаприем във Вила Елма за Рождество Христово. Всяка година триста големи късметлии се допускат за няколко часа в светая светих на Мартин. Цената за влизане е дарение от сто хиляди евро за неговата фондация „Един свят“. Дори при това условие всяка година се налага да връща хора. Аз ходя безплатно, разбира се. Мартин обича да ме води във Вила Елма. — Тук Зоуи замълча и добави: — Не съм сигурна, че това се харесва на Моник.
— Тя знае ли за вас?
— Винаги съм мислела, че подозира нещо. Мартин и Моник се преструват, че поддържат отлични взаимоотношения, но реално бракът им е параван. Живеят под един покрив, но през по-голяма част от времето водят съвсем отделен живот.
— Той коментирал ли е някога възможността да я напусне заради теб?
— Вие не сте чак толкова старомоден, господин Алон. — Тя се намръщи. — Мартин ме кара да се чувствам щастлива, около него е вълнуващо, но когато всичко свърши…
— Той ще се върне към стария си живот, а ти към твоя?
— Не става ли винаги така?
— Предполагам — каза Габриел, — но за теб може да не е толкова лесно.
— Защо го казвате?
— Защото си влюбена.
Бузите на Зоуи станаха яркочервени.
— Толкова ли е очевидно? — тихо попита тя.
— Опасявам се, да.
— И все още искате да ме използвате?
— Да те използваме? Не, Зоуи, нямам намерение да те използвам. За мен ще е чест, ако се съгласиш да участваш в начинанието ни като пълноправен партньор. Обещавам ти, че преживяването ще си струва. Ще видиш неща, които никой британски репортер не е виждал.
— Може би моментът е подходящ да ми кажете какво точно искате от мен, господин Алон.
— Нужно ми е още един, последен път да се видиш с Мартин Ландесман в апартамента му в Париж. И ми е нужна услуга, докато сте там.
Няколко минути след полунощ лимузината „Ягуар“, в която бяха Зоуи Рийд и Греъм Сиймор, се отдели от тротоара пред обезопасената къща в Хайгейт. Габриел тръгна пет минути по-късно, придружаван от Найджъл Уитком. Те се отправиха на юг из тихите лондонски улици. Уитком бъбреше превъзбудено, а Габриел периодично измърморваше нещо в съгласие. Той се измъкна от колата на Марбъл Арч и пеш стигна до безопасната квартира на Службата на Бейзуотър Роуд, гледаща към Хайд Парк. Ари Шамрон неспокойно го чакаше във всекидневната, обвит в мъгла от цигарен дим.
— Е? — попита той.
— Имаме агент на място.
— Колко време имаме да я подготвим?
— Три дни.
Шамрон се усмихна.
— Тогава предлагам да се захващаш за работа.
49. Хайгейт, Лондон
Дори за разузнавателна служба, свикнала да работи под натиска на тиктакащия часовник, този път времето бе тревожно кратко. Имаха само три дни да превърнат британски разследващ журналист в професионален шпионин. Три дни да я подготвят. Три дни да я обучат в основите на занаята. И три дни да я научат как да извърши две важни процедури: едната с обезопасения мобилен телефон на Мартин Ландесман Nokia N900, а другата — с преносимия му компютър Sony VAIO Z.
Задачата се затрудняваше още повече от решението на Габриел да остави работния график на Зоуи непроменен. Целта беше да избегне всякакво нарушаване на дневния й режим. Това означаваше, че тя беше на разположение на екипа само по няколко часа вечер, и то след изтощителен ден в редакцията. Греъм Сиймор дискретно изрази съмнение дали ще бъде готова. Същото мислеха и американците, които сега следяха операцията отблизо. Но Габриел бе непреклонен. Зоуи имаше среща с Мартин в Париж след три дни. Откажеше ли срещата, той щеше да стане подозрителен. Ако пък я оставеше многократно да посещава Мартин с толкова тайни в главата, тя можеше да свърши като Рафаел Блох.