По време на последната вечер в обезопасената къща в Хайгейт Зоуи изглеждаше по-съсредоточена от всякога. Като че ли изведнъж се беше уплашила от това, което й предстои, но с нищо не го показваше. Тя решително стъпи на конвейера на Габриел и бързо премина от стая в стая, от инструктаж на инструктаж. Както обикновено, вечерта й завърши в кабинета на горния етаж. Габриел загаси осветлението и внимателно слушаше, докато тя се упражняваше за последен път.
— Готово — каза тя. — Колко време отне?
— Две минути и четиринайсет секунди.
— Добре ли е?
— Много добре.
— Чу ли нещо?
— Нито звук.
— Приключихме ли?
— Не съвсем. — Габриел запали лампата и замислено я погледна. — Още не е твърде късно да промениш мнението си, Зоуи. Ще намерим друг начин да го хванем. И обещавам, че никой от нас няма да остане разочарован от теб.
— Може би аз ще бъда. — Тя замълча за момент. — Трябва да знаете нещо за мен, господин Алон. Взема ли някакво решение, аз държа на него. Никога не нарушавам обещанията си и мразя да правя грешки.
— Споделяме този недостатък.
— И аз така мислех.
Зоуи вдигна телефона за репетиции.
— Последни насоки?
— Екипът ми те е подготвил добре, Зоуи.
— Да, така е. — Вдигна поглед към него. — Но те не са ти.
Габриел взе телефона от ръцете й.
— Започнеш ли веднъж, движи се тихо и бързо. Не се оглеждай като среднощен крадец. Представяй си движенията на тялото си, преди да ги направиш. И не мисли за телохранителите. Ние ще се погрижим за тях. Трябва да мислиш единствено за Мартин. Мартин е твоя грижа.
— Не съм сигурна дали мога да се преструвам на влюбена.
— Хората по природа са лъжци. Лъжат и прикриват по хиляди пъти всеки ден, без дори да го осъзнават. Мартин Ландесман се оказа изключителен лъжец. Но с твоя помощ ще можем да го победим в собствената му игра. Умът е като басейн, Зоуи. Може да се пълни и изпразва по желание. Когато влезеш в апартамента му утре вечер, ние няма да съществуваме. Само Мартин. Просто трябва да си влюбена в него още една нощ.
— А след това?
— Връщаш се към стария си живот и се държиш, сякаш нищо не се е случило.
— А ако не е възможно?
— Умът е като басейн, Зоуи. Дръпваш запушалката и спомените изтичат.
С тези думи Габриел я придружи надолу по стълбите и й помогна да се качи на задната седалка на роувъра на МИ5. Както обикновено, Зоуи веднага включи мобилния си телефон, за да свърши още малко работа по време на краткото пътуване до дома й в Хампстед. Тъй като по-рано тази вечер телефонът й беше няколко минути във вещите ръце на Мордекай, сега екипът бе наясно с надморското равнище, на което се намираше Зоуи, както и с географската ширина и дължина и скоростта, с която се движеше. Чуваха всяка дума, която казваше на придружителя си от МИ5, а успяха да проследят и разговора, който проведе с главния си редактор Джейсън Търнбъри.
Пет минути след прекратяването на разговора бяха свалили съдържанието на имейла й, съобщенията и сведенията за интернет активността в продължение на няколко месеца. Откриха още няколко дузини снимки, включително една, направена преди около шест месеца, на която се виждаше Мартин Ландесман, гол до кръста, да се пече на слънце на терасата на вилата си в Гщаад.
Наличието на тази снимка в телефона на Зоуи провокира ожесточен спор в екипа на Габриел, проведен много сбито на разговорен иврит, така че никой слушател от МИ5 да не може да го разбере. Яков, чийто личен живот също беше много объркан, предложи моментално прекратяване на цялата операция.
— Има само една причина жена да пази подобна снимка. Тя все още е влюбена в него. Ако я пратиш в апартамента му утре вечер, тя ще повлече всички ни.
Но Дина, чието сърце бе разбивано много пъти в миналото, успокои Яков:
— Понякога жените обичат да се взират в мъжа, когото мразят, точно толкова, колкото и в този, когото обичат. Зоуи Рийд мрази Мартин повече, отколкото е мразила, когото и да било друг през целия си живот. Тя иска да го съсипе не по-малко от нас.
Странно наистина, но тъкмо Зоуи сложи край на спора няколко часа по-късно, когато Мартин й се обади от Женева да й каже, че с нетърпение очаква да я види в Париж. Разговорът беше кратък, а представянето на Зоуи — образцово. След като приключи разговора с него, тя веднага се свърза с Хайгейт, за да докладва за обаждането, и си легна, за да поспи няколко часа. Докато загасваше нощната лампа, промълви само една дума, която не остави никакво съмнение относно истинските й чувства към Мартин Ландесман: