Въпреки че точното местонахождение на лондонския оперативен център на ЦРУ беше внимателно пазено в тайна, Греъм Сиймор знаеше с доста голяма точност, че се намира на дванайсет метра под югозападния ъгъл на Гроувнър Скуеър. Беше му забавна мисълта, че всеки ден стотици неспокойни кандидати за виза се тълпяха отгоре, а сред тях се криеше по някой джихадист, решен да извърши нападение на американска земя. Тъй като съоръжението не съществуваше официално, нямаше и официално име. Тези, които знаеха за съществуването му, го споменаваха само като „Крилото“. Централната част представляваше подобна на амфитеатър контролна зала, заета основно от няколко големи видеоекрана, на които можеше да се прожектира безопасно от почти всяко място на планетата. В пряко съседство се намираше остъклена звукоизолирана зала, наричана с умилителния прякор „Аквариума“. Наред с нея имаше и дузина сиви кабинки, запазени за богатото разнообразие от буквени съкращения на американските агенции, замесени в борбата с тероризма и разузнаването. Дори Греъм Сиймор, чиято основна задача си оставаше контрашпионажът, трудно запомняше имената им. Американските служби за сигурност, мислеше си той, много приличаха на американските автомобили — огромни и лъскави, но в края на краищата неефективни.
Вече минаваше шест вечерта, когато Сиймор най-после получи достъп до „Крилото“. Ейдриън Картър седеше на обичайното си място в задната част на контролната зала, Ари Шамрон се бе настанил отдясно на него, напълно погълнат от никотиновия дим. Сиймор седна на обичайното си място — отляво на Картър, и втренчи поглед във видеоекраните. В средата на екраните се виждаше статичен кадър от охранителна камера от вътрешността на Файненшъл Джърнъл — работното място на новия им полеви агент Зоуи Рийд.
За разлика от другите й колеги във Файненшъл Джърнъл, денят на Зоуи беше обект на подробно наблюдение от разузнавателните служби на три нации. Те знаеха, че денят й е започнал зле — с двайсетминутно закъснение на натоварената северна линия на метрото. Знаеха, че е пристигнала на работа в 9,45 ч., че е обядвала със свой информатор в старомодно бистро близо до „Сейнт Пол“ и на връщане към работа е влязла в аптека от веригата „Бутс“ за няколко лични вещи, които не можаха да идентифицират. Знаеха още, че й се е наложило да изтърпи няколко неприятни часа в присъствието на адвокат на Файненшъл Джърнъл заради заплахата на „Емпайър Аероспейс“ да я съдят за клевета заради изнесеното в статията й. След това беше привикана против волята си в офиса на Джейсън Търнбъри за още една лекция за разходите й, които бяха дори по-високи от тези през предишния месец.
Зоуи излезе от сградата на Файненшъл Джърнъл в 18,15 ч., няколко минути по-късно, отколкото Габриел се бе надявал, и махна за такси. Една кола веднага спря до тротоара и бързо я закара до гара Сейнт Панкрас. Тя мина през паспортния контрол за рекордно кратко време и се насочи към перона, където бе разпозната от един банкер развратник от лондонското Сити, обявил се за най-големия й фен.
Зоуи се уплаши, че мъжът може да седне близо до нея, но се успокои, когато установи, че по време на пътуването компания ще й прави тихото тъмнокосо момиче от Хайгейт, което се представи като Сали. Още четирима от членовете на екипа пътуваха в същия вагон, включително дребният мъж с рядка коса, когото тя познаваше като Макс, и непринуденият англичанин Дейвид. Никой от тях не си направи труда да извести оперативния център в Гроувнър Скуеър, че Зоуи се е качила във влака. За това се бе погрижила охранителната камера.
— Дотук добре — каза Шамрон, без да отмества очи от видеоекрана. — Сега ни трябва главният герой.
Когато Шамрон изричаше тези думи, тримата майстори на шпионажа вече знаеха, че Мартин Ландесман притеснително изостава от графика си. Той започна деня с едночасово гребане в спокойните води на Женевското езеро, след това се качи на частния си самолет, придружен от неколцина съветници, за кратко пътуване до Виена. Там посети офисите на голяма австрийска химическа компания, а когато се появи отново в три следобед, преваляваше слаб сняг. По това време божествата на разузнаването решиха да саботират плановете му и докато Ландесман и антуражът му стигнат до летище Швехат, лекият снеговалеж се бе превърнал в истинска снежна буря.