Тя погледна напред и любезно отклони опитите на шофьора да завърже разговор. Не й се бъбреше с непознати. Не и сега. Мислите й бяха заети с по-важни неща. Двете задачи, които бяха причината за вербуването й. Двете задачи, които щяха да превърнат живота на Мартин в отворена книга. Припомни си всичко за последен път, после затвори очи и направи усилие да го забрави. Габриел я беше научил на серия от упражнения. Трикове на паметта. Трикове на занаята. Задачата й бе улеснена от факта, че не трябваше да се преструва. Трябваше само да върне времето няколко дни назад, преди да се качи в колата на Греъм Сиймор. Трябваше да стане Зоуи преди разкритията. Зоуи преди истината. Зоуи, която пазеше тайната от колегите си във Файненшъл Джърнъл. Зоуи, която залагаше репутацията си за човек, познат на целия свят като Свети Мартин.
Умът е като басейн, Зоуи. Може да се пълни и изпразва по желание…
И точно тази „версия“ на Зоуи Рийд слезе от колата и пожела лека нощ на шофьора. Тази Зоуи Рийд набра по памет кода на входната врата и се качи в изискания асансьор. Няма никаква обезопасена къща в Хайгейт, каза си тя. Нито сърдечен англичанин на име Дейвид. Няма зеленоок убиец Габриел Алон. В момента има само Мартин Ландесман. Мартин, който сега стоеше на вратата с бутилка от любимото й „Монтраше“ в ръка. Мартин, чиито устни притиснаха нейните. Мартин, който й казваше колко я обожава.
Трябва да си влюбена в него само още една нощ.
А след това?
Връщаш се към стария си живот, сякаш нищо не се е случило.
Новината за пристигането на Зоуи се появи на екраните на оперативния център в 21,45 ч. лондонско време. Нарушавайки отдавна установените наредби, Ари Шамрон веднага запали една от своите смрадливи турски цигари. Нямаше какво да прави, освен да чака. А как само мразеше чакането!
51. Ил Сен Луи, Париж
Беше облечен в тъмната гама на сивото: тъмносив кашмирен пуловер, графитеносив панталон и черни велурени обувки. В комбинация с лъскавата му сребриста коса и сребърните рамки на очилата, облеклото му придаваше вид на йезуитска сериозност. Ето така Мартин искаше да се представя, помисли си Зоуи. Мартин като свободомислещ европейски интелектуалец. Мартин — извън границите на шаблонните представи. Мартин, който беше всичко друго, но не и синът на банкер от Цюрих на име Валтер Ландесман. Зоуи осъзна, че мислите й се отклоняват в незащитена територия. Ти не знаеш нищо за Валтер Ландесман, напомни си тя. Не знаеш нищо за жена на име Лена Херцфелд или за нацистки престъпник на име Курт Фос, не си чувала за портрет на Рембранд, криещ опасна тайна. В този момент тук беше само Мартин. Мартин, когото тя обичаше. Мартин, който току-що бе извадил корковата тапа на бутилката „Монтраше“ и сега сипваше в две чаши от виното с цвят на мед.
— Изглеждаш някак разсеяна, Зоуи. — Той й подаде чаша и лекичко вдигна своята. — Наздраве.
Зоуи леко допря с чашата си тази на Мартин и опита да се успокои.
— Извинявай, Мартин. Прости ми. Денят ми беше изключително противен.
Понеже „противните дни“ не бяха част от репертоара на Мартин, той така и не успя да добие изражение на съпричастност. Той отпи още малко вино и после сложи чашата на края на дългия гранитен плот в средата на великолепната кухня. Тя беше изкусно осветена от редица поставени в ниша халогенни лампи, които осветяваха Мартин като с прожектор. Той се обърна с гръб към Зоуи и отвори хладилника, който бе добре зареден от иконома днес следобед. Взе няколко бели картонени кутии с готова храна и ги подреди изискано на плота. Мартин, осъзна тя, правеше всичко изискано.
— Винаги съм мислел, че можем да разговаряме за всичко, Зоуи.
— Можем.
— Тогава защо не ми разкажеш повече за деня си?
— Защото прекарваме много малко време заедно, Мартин. Последното, с което искам да те товаря, са ужасяващите подробности за работата ми.
Мартин я погледна замислено, както гледаше винаги, когато приемаше да отговори на няколко предварително одобрени въпроса в Давос, и започна да маха капаците на кутиите. Ръцете му бяха бели като мрамор. Дори и сега изглеждаше сюрреалистично той да върши домакинска работа. Зоуи осъзна, че това беше част от илюзията — точно както фондацията, добрите му дела и модерната му политика.