Неслучайно именно този мъж седна до Зоуи във влака. Фалшивият му новозеландски паспорт носеше името на Лейтън Смит, макар истинското му име да беше Яков Росман, един от членовете на екипа на Габриел, придружаващ Зоуи при връщането й в Лондон. През голяма част от пътуването тя чете сутрешната преса и с пристигането й на Сейнт Панкрас грижите за нея бяха прехвърлени отново на МИ5. Те я закараха до работа с фалшиво такси и снимаха няколко пъти влизането й в сградата. Както беше обещал, Габриел нареди да преустановят подслушването на Зоуи и след минута тя изчезна от глобалната разузнавателна мрежа на Службата. Само неколцина членове от екипа на „Шедьовър“ го забелязаха. По това време те вече слушаха гласа на Мартин Ландесман.
53. Хайгейт, Лондон
Компютърните мрежи и средствата за комуникация до известна степен могат да бъдат защитени от проникване. Но ако атаката се появи отвътре, чрез получаване на достъп до самите средства, тогава системата е почти беззащитна. Само с няколко реда на добре изобретен програмен код мобилният телефон и лаптопът могат да бъдат „убедени“ да предадат най-умело пазените тайни на собственика си и да продължат да го правят месеци и години наред. Машините са съвършените шпиони. Не изискват нито пари, нито прикритие, нито любов. Мотивите им не подлежат на съмнение, защото просто нямат такива. Те са надеждни и готови да работят извънредно. Не се депресират, не прекаляват с алкохола. Нямат съпрузи, които да ги гълчат, или деца, които да ги разочароват. Никога не са самотни или уплашени. Не се изхабяват. Остаряването е единствената им слабост. Най-често се отказват от тях просто защото се е появило нещо по-добро.
По своето естество разузнавателната кампания срещу Мартин Ландесман, макар и с мащаб, който спираше дъха, беше рутинна за шпионажа през двайсет и първи век. Отмина времето, когато единствената възможност за подслушване на някого се състоеше в поставяне на радиопредавател с батерии в дома или офиса му. Сега обектите с готовност носеха предаватели под формата на собствените им клетъчни телефони или други мобилни устройства. Разузнавачите не бе нужно да презареждат батериите, защото следените го правеха сами. Не беше необходимо и оперативните работници да прекарват безкрайно монотонни часове, слушайки записите, след като сега материалите, получени по безжичен път, можеха посредством интернет и компютър да бъдат изпратени навсякъде по света.
При операция „Шедьовър“ тези компютри бяха поместени в тухлена викторианска къща, намираща се в края на тиха задънена улица в лондонския район Хайгейт. След непрестанната работа в подготовка за операцията в Париж, Габриел и екипът му неуморно подреждаха и анализираха необятната информация. Само за миг животът на един от най-изолиралите се световни бизнесмени се бе превърнал в отворена книга. Или както Узи Навот обясни на премиера по време на седмичната им закуска: „Където и да отиде Мартин, ние сме с него“.
Слушаха телефонните му обаждания, четяха електронната му поща, тихо надничаха през рамото му, докато сърфираше в интернет. Заедно с него договаряха сделки, обядваха с него и ходеха на коктейли, пъхнати във вътрешния му джоб. Спяха заедно с него, къпеха се с него, правеха упражнения заедно и дочуха кавга с Моник относно честите му пътувания до Париж. Придружиха го на полета до Стокхолм и бяха принудени да издържат заедно с него мъчителна Вагнерова вечер. Във всеки момент знаеха къде на планетата се намира и ако беше в движение, дори знаеха скоростта, с която се движи. Откриха, че Свети Мартин обича да прекарва много време сам в офиса си във Вила Елма — скъпо обзаведено помещение в югоизточната част на имението, с изглед към Женевското езеро, точно на триста седемдесет и седем метра надморска височина.
Получаването на огромно количество разузнавателни данни може да доведе до едно явно неудобство: възможно е жизненоважна част от пъзела да бъде погълната от пороя безполезна информация. Габриел се опитваше да избегне тази опасност, като реши поне половината от екипа да работи върху истинската ценност от парижката операция — лаптопа на Мартин. Разкритата информация не се ограничаваше до материалите в компютъра по време на операцията в Париж. Всъщност, поради проявената изключителна инженерна сръчност, компютърът автоматично изпращаше актуализация всеки път, когато бяха добавяни или премахвани данни. Това означаваше, че всеки път, когато Мартин отвореше документ, го отваряше и екипът на Габриел. Дори настроиха компютъра да предава видео от вградената му камера на трийсетминутни интервали. По-голяма част от видеото беше без картина и звук. Но всеки ден за около час, когато Мартин работеше, изглеждаше, сякаш наднича директно в обезопасената къща в Хайгейт, наблюдавайки как екипът на Габриел тършува из тайните на живота му.