Дюран погледна Хана Вайнберг.
— Онази пратка с лорнети най-после пристигна. Отделил съм най-хубавите за вас. Искате ли да ги видите сега?
— Всъщност приятелят ми трябва да обсъди нещо с вас.
Погледът на Дюран се върна на Лавон, като не разкриваше нищо друго, освен леко любопитство, макар че Ели още веднъж почувства, че французинът го преценява.
— С какво мога да ви помогна?
— Може ли да говорим насаме?
— Но разбира се.
Дюран махна с ръка към врата в дъното на магазина. Лавон влезе в офиса първи и чу как вратата след него се затваря. Когато се обърна, изражението на Морис беше далеч по-неприветливо, отколкото само минута по-рано.
— За какво е всичко това?
Ели извади калъфа от восъчна хартия от чантата си.
— Затова.
Очите на Дюран не се отместиха от лицето на Лавон.
— Дадох документите на мадам Вайнберг, при условие че ме държи настрана.
— Тя се опита, но аз я убедих да промени мнението си.
— Трябва да сте много настоятелен.
— В действителност не беше трудно. Трябваше само да й обясня колко хора са били убити заради тези три листа хартия.
Изражението на Дюран остана непроменено.
— Повечето хора биха се чувствали неудобно да чуят нещо подобно — каза Лавон.
— Вероятно не се плаша лесно, мосю.
Ели прибра калъфа в чантата си.
— Разбрах, че сте намерили документите в телескоп.
— Беше екземпляр от осемнадесети век. Месинг и дърво. Марка „Долънд“, от Лондон.
— Странно — каза Лавон. — Защото аз знам, че съвсем доскоро са били скрити в картина на Рембранд, наречена Портрет на млада жена. Знам още, че картината е била открадната и при кражбата един човек е бил убит. Но не затова съм тук. Не знам как сте се сдобили с тези документи, но трябва да сте наясно, че има много опасни хора, които ги търсят. Те смятат, че документите все още са в картината. — Ели замълча. — Разбирате ли какво се опитвам да ви кажа, мосю Дюран?
— Мисля, че да — отвърна предпазливо Морис. — Но не знам нищо за картина на Рембранд или на някого другиго.
— Сигурен ли сте, мосю?
— Опасявам се, че да.
— Вероятно подочувате разни неща от време на време. Или имате приятели в бизнеса, които чуват разни слухове. Приятели, които може да знаят подробности за картината.
— Нямам навик да се събирам с търговци на картини. Те имат обичая да гледат хора като мен отвисоко.
Лавон подаде своя визитка на Дюран.
— Но ако случайно чуете нещо за Рембранд — каквото и да е, мосю, — моля ви, обадете ми се на този номер. Мога да ви гарантирам пълна конфиденциалност. Единствената ни грижа е възстановяването на картината. И внимавайте. Не бих искал да ви се случи нещо неприятно.
Дюран пусна картичката в джоба си, очевидно притеснен да сложи край на разговора.
— Искаше ми се да можех да ви помогна, мосю, но се боя, че не мога. Ако няма друго, трябва да се връщам в магазина.
— Не, няма. Благодаря ви за отделеното време.
— Няма защо.
Морис отвори вратата. Ели тръгна да излиза, после спря и се обърна.
— В действителност, мосю Дюран, има още едно нещо.
— Какво е то?
— Помнете, че Бог ви гледа. Моля ви, не Го разочаровайте.
— Ще го имам предвид, мосю Лавон.
Ели Лавон и Хана Вайнберг се разделиха по здрач на площад „Конкорд“. Хана взе метрото обратно до квартал Маре, а Лавон повървя до улица „Рабле“ № 3, адреса на посолството на Израел. Там, с властта, дадена му от операция „Шедьовър“, той инструктира местния шеф от Службата да поставят охрана на Хана Вайнберг и да пратят екип наблюдатели на Морис Дюран. След това направи и официално искане за кола и шофьор, за да го закара до летище „Шарл дьо Гол“.
— И се уверете, че шофьорът носи пистолет — каза Лавон. — Може би един ден ще мога да ви обясня защо.
Ели успя да се снабди с билет за икономичната класа за полета в 20,50 ч. на „Ер Франс“ до Хийтроу и към 23 часа вече приближаваше обезопасената къща в Хайгейт. От вратата го посрещна гледката на целия екип, който празнуваше шумно.
— Някой ще ми каже ли какво става?
— Клапани, тръби, вакуумни помпи, духала, автоклави, захранващи и изтеглящи системи, честотни конвертори, моторни картери, молекулярни помпи, ротори, магнити.
— Продава им центрофуги?