— Да. Нали видяхте, че е подрязвана?
— Не.
— Да. Била е изрязана точно във формата на брадата на мистър Ингълторп и аз открих един-два отскубнати косъма. Хейстингс, нещата много се задълбочават.
— Кой ли може да я е сложил в скрина?
— Някой с доста развита интелигентност — сухо отвърна Поаро. — Разбирате, че той я е скрил на единственото място в дома, където присъствието й няма да бъде забелязано, нали? Да, той притежава значителна интелигентност. Ние обаче трябва да бъдем по-интелигентни. Трябва да бъдем толкова интелигентни, че той в никакъв случай да не заподозре, че сме интелигентни въобще.
Съгласих се мълчаливо с него.
— Именно в това начинание, mon ami, вие можете да ми бъдете от голяма полза.
Стана ми приятно от комплимента. Понякога съм си мислел, че Поаро рядко оценяше истинските ми възможности.
— Да — продължи той, гледайки ме замислено, — вие ще бъдете безценен.
Това, съвсем естествено, приповдигна духа ми, но следващите думи ме смутиха:
— Трябва ми помощник в къщата — каза той угрижено.
— Но нали имате мен — възпротивих се аз.
— Вярно е, но не е достатъчно.
Думите му ме жегнаха и това се изписа по лицето ми. Поаро побърза да обясни:
— Разбрахте ме погрешно. За вас знаят, че работите с мен. Имам нужда от човек, който не е свързан с нас по никакъв начин.
— О, разбирам. Какво ще кажете за Джон?
— Не, мисля, че не.
— Моят добър приятел като че ли не се отличава с голяма интелигентност — казах аз замислено.
— А, насам идва мис Хауърд — внезапно каза Поаро. — Тя е нашият човек. Само че аз съм в черния й списък от момента, в който спасих мистър Ингълторп. Но все пак не ни остава нищо друго, освен да опитаме.
С леко кимване, което едва ли можеше да се окачестви като твърде любезно, мис Хауърд прие молбата на Поаро за кратък разговор.
Влязохме в малката дневна и Поаро затвори вратата.
— Е, мосю Поаро — нетърпеливо каза мис Хауърд, — какво има? Давайте. Много съм заета.
— Помните ли, мадмоазел, че веднъж ви помолих за помощ?
— Да, помня — кимна дамата. — И аз ви казах, че ще ви помогна с удоволствие, за да окачите Алфред Ингълторп на въжето.
— А! — Поаро я изгледа със сериозен поглед. — Мис Хауърд, ще ви задам един въпрос. Моля ви да ми кажете истината.
— Никога не лъжа — отвърна мис Хауърд.
— Въпросът е следният — все още ли вярвате, че мисис Ингълторп е била отровена от съпруга си?
— Какво искате да кажете? — рязко попита тя. — Не бива да мислите, че вашите хубавички обяснения ще ме накарат да си променя мнението. Приемам, че той не е купил стрихнина от аптеката. Е, и какво? Може да е напоил мухоловки, както ви казах преди.
— Така се прави с арсеник, а не със стрихнин — любезно поясни Поаро.
— Какво значение има? Дали е било арсеник или стрихнин — бедната Емили пак щеше да е отровена! Ако съм убедена, че той го е сторил, няма никакво значение как го е направил.
— Точно така. Ако сте убедена, че той го е сторил — кротко каза Поаро. — Ще ви задам въпроса си по друг начин. Дълбоко в душата си, съвсем, съвсем дълбоко вярвали ли сте, че мисис Ингълторп е била отровена от съпруга си?
— Боже господи! — извика мис Хауърд. — Ама нали аз винаги съм твърдяла, че този човек е злосторник! Нали аз ви казах, че той ще я убие в леглото й? Нали винаги съм го мразила като отрова?
— Точно така — каза Поаро. — Това окончателно реши въпроса с малката ми идейка.
— Каква идейка?
— Мис Хауърд, спомняте ли си един разговор в деня, в който приятелят ми пристигна тук? Той ми го преразказа и в него има едно ваше изречение, което ме впечатли извънредно много. Помните ли дали сте твърдели, че ако е извършено престъпление, при което е убит ваш близък човек, щели сте със сигурност, благодарение на инстинкта си, да познаете кой е убиецът, дори и да не сте в състояние да го докажете?
— Да, спомням си, че го казах. Освен това съм уверена, че го мога. Сигурно го смятате за глупост, а?
— В никакъв случай.
— Но все пак не обръщате внимание на инстинкта ми спрямо Алфред Ингълторп, нали?
— Не — кратко каза Поаро. — Защото инстинктът ви не е срещу Алфред Ингълторп.
— Какво?
— Така е. Иска ви се да вярвате, че той е извършил престъплението. Вярвате, че той е в състояние да го направи. Само че инстинктът ви подсказва, че не го е извършил той. Инстинктът ви подсказва и нещо повече — да продължавам ли?
Тя го беше зяпнала в изумление и направи лек потвърдителен жест с ръка.
— Да ви кажа ли защо сте толкова зле настроена против мистър Ингълторп? Защото се опитвате да повярвате в това, в което ви се иска да вярвате. Защото се опитвате да подавите и потиснете инстинкта си, който ви сочи друго име…