— Не се тревожете, Джон! — опитах се да го успокоя аз. — Това няма да продължи вечно.
— А дали няма, а? За нас може да продължи толкова дълго, че вече никога да не погледнем хората в очите.
— О, не, вие просто сте станали болезнено чувствителен по този въпрос.
— Как няма да ти се отровят мислите, щом където и да отидеш, постоянно те дебнат журналисти или пък те зяпат разни идиоти с увиснали долни устни! На има и по-лошо.
— Какво?
Джон снижи глас:
— Замисляли ли сте се, Хейстингс — за мен това е просто кошмар, — кой може да го е извършил? Понякога се питам дали не е било нещастен случай. Защото… защото… кой би могъл да го стори? Сега вече Ингълторп е извън подозрение и в такъв случай няма друг; искам да кажа няма друг освен… освен някой от нас.
Да, наистина, подобен кошмар би бил предостатъчен за всеки нормален човек! Един от нас ли? Но да, разбира се, освен ако…
Изведнъж ми хрумна нова идея. Бързо я обмислих. Започна да ми просветва. Тайнствените дела на Поаро, неговите подмятания — всичко си идваше на място. Какъв глупак съм бил да не се сетя по-рано за тази възможност, а и какво облекчение ще донесе тя за всички нас.
— Не, Джон — казах аз, — не е някой от нас. Как може да го допускате?
— Да, зная, и все пак кой друг остава?
— Не се ли досещате?
— Не.
Огледах се внимателно и почти пошепнах:
— Доктор Бауърстейн!
— Невъзможно!
— Съвсем не е невъзможно.
— Но какъв интерес, за бога, ще има той от смъртта на майка ми?
— На това не мога да ви отговоря — признах аз, — но ще ви кажа следното: и Поаро мисли така.
— Поаро? Наистина ли? Откъде знаете?
Разказах му за силното вълнение, в което изпадна Поаро при новината, че доктор Бауърстейн е бил в имението през фаталната нощ и добавих:
— Той на два пъти повтори: „Това променя всичко.“ Оттогава не съм спрял да мисля. Спомняте ли си как Ингълторп каза, че оставил кафето в преддверието? Точно тогава пристигна и Бауърстейн. Не е ли възможно докато са минавали с Ингълторп през преддверието, той да е пуснал нещо в кафето?
— Х-м — каза Джон. — Това би било твърде рисковано.
— Да, но все пак възможно.
— А откъде би могъл да знае, че това е нейното кафе? Не, стари приятелю, мисля, че не се получава.
Но аз си спомних още нещо.
— Прав сте. Само че просто не е било направено така. Слушайте. — И му разказах за какаото, което Поаро бе отнесъл за анализ.
Джон ме прекъсна по същия начин, по който бях прекъснал Поаро.
— Ама вижте, нали Бауърстейн вече го е анализирал?
— Точно там е проблемът. До този момент и аз не проумявах защо. Не разбирате ли? Именно защото го е анализирал Бауърстейн — в това е цялата работа! Ако убиецът е Бауърстейн, за него няма да е никакъв проблем да подмени пробата с обикновено какао и да изпрати него за анализ. И тогава, разбира се, няма да открият никакъв стрихнин! Никой обаче няма да заподозре Бауърстейн или да помисли за нова проба — никой, освен Поаро — добавих аз с малко позакъсняло признание.
— Да, ами какво ще кажете за горчивия вкус, който какаото не може да прикрие?
— По този въпрос разполагаме само с неговата дума. Има и други възможности. Той е всепризнат като един от най-големите токсиколози в света…
— Като един от най-големите какво? Повторете го, моля.
— Той знае за отровите повече от почти всеки друг — обясних аз. — Според мен сигурно е открил начин да направи стрихнина безвкусен. А може изобщо да не е било стрихнин, а някакво лекарство, което никой не е чувал и което предизвиква същите симптоми.
— Х-м, да, като че ли е възможно — каза Джон. — Ама я почакайте — как ще се е добрал до какаото? То не е било на долния етаж, нали така?
— Вярно, не е било — неохотно се съгласих аз.
Тогава внезапно една ужасна възможност премина през ума ми. Надявах се и се молех с всички сили Джон да не се сети за същото. Погледнах го с крайчеца на окото си. Смръщеното чело издаваше объркаността му и аз с облекчение поех дълбоко въздух, защото ужасната мисъл в главата ми беше следната: възможно е някой да е помагал на доктор Бауърстейн.
И все пак това бе против всякаква логика! Не можеше една красива жена като Мари Кавендиш да е убийца. Но нима историята не познаваше красиви отровителки?