— Не, съвсем не знаех. Просто от вашия разказ ми дойде наум, че е възможно мосю Лорънс да е ходил до шкафа с отровите. Тази възможност трябваше да се потвърди или отхвърли.
— Поаро — казах аз, — веселото ви настроение не може да ме измами. Това е много важно откритие.
— Не зная — отвърна Поаро. — Едно нещо обаче ми прави силно впечатление. Сигурно и при вас е така.
— Какво е то?
— Ами че в цялата тази история има твърде много стрихнин. Появява се вече за трети път. Имаше стрихнин в тоника на мисис Ингълторп. Мейс продава стрихнин в селото. Сега имаме още стрихнин, който е бил докосван от човек от семейството. Това е много объркващо, а както знаете, аз не обичам обърканите ситуации.
Преди да му отговоря, един от другите белгийци отвори вратата и си подаде главата.
— Долу има една дама, която търси мистър Хейстингс.
— Дама?
Скочих на крака. Поаро ме последва по тясното стълбище. На входната врата стоеше Мари Кавендиш.
— Бях при една възрастна жена от селото — обясни тя — и понеже Лорънс ми каза, че сте при мосю Поаро, реших да ви се обадя.
— Уви, мадам — каза Поаро. — А аз си мислех, че сте решили мен да удостоите с посещението си!
— О, ще дойда някой ден, ако ме поканите — обеща му тя с усмивка.
— Чудесно. Ако някога имате нужда от отец-изповедник, мадам — при тези негови думи тя леко трепна, — запомнете, че татко Поаро е винаги на ваше разположение.
Тя го погледа известно време, сякаш се опитваше да вникне по-дълбоко в значението на думите му. След това рязко извърна очи.
— Хайде, няма ли и вие да повървите с нас, мосю Поаро?
— С удоволствие, мадам.
През целия път до Стайлс Мари говори бързо и трескаво. Имах чувството, че по някакъв начин очите на Поаро я притесняваха.
Времето се бе променило и с острият вятър напомняше вече за есента. Мари леко потреперваше и закопча догоре спортното си палто. Шумът на вятъра в клоните напомняше въздишката на някакъв гигант.
Приближихме се до централния вход на Стайлс и изведнъж усетихме, че нещо се е случило.
Доркас тичаше да ни посрещне. Тя плачеше и кършеше ръце. Видях някои от останалата прислуга събрани на куп, наострили уши и очи.
— О, мадам! О, мадам! Не зная как да ви кажа…
— Какво е станало, Доркас? — попитах нетърпеливо. — Кажете ни веднага!
— Тези проклети детективи. Те го арестуваха… арестуваха мистър Кавендиш!
— Арестували са Лорънс? — ахнах аз.
Видях странния поглед в очите на Доркас.
— Не, сър. Не мистър Лорънс — мистър Джон.
Зад мен Мари Кавендиш нададе вик и се строполи върху ми, а когато се обърнах, за да я подхвана, срещнах тихото тържествуване в очите на Поаро.
ГЛАВА 11
Прокуратурата обвинява
Процесът на Джон Кавендиш, обвинен в убийството на доведената си майка, се състоя два месеца по-късно.
Няма да разказвам подробно за седмиците, изминали от последните събития, но не мога да не спомена, че възхищението и съчувствието ми бяха изцяло на страната на Мари Кавендиш. Тя се отдаде напълно на защитата на съпруга си и се бореше за него със зъби и нокти, като недвусмислено отхвърляше и най-малкото съмнение за вина.
Споделих възхищението си с Поаро и той замислено кимна с глава.
— Да, тя е от онези жени, които показват най-доброто от себе си в трудни ситуации. В такива моменти те демонстрират най-искрената си същност. Гордостта и ревността й са…
— Ревност? — повторих недоверчиво аз.
— Да. Не разбрахте ли, че тя е необикновено ревнива жена? Та както казвах, гордостта и ревността й са забравени за момента. Тя мисли единствено за съпруга си и за ужасната съдба, която е надвиснала над него.
Звучеше прочувствено, а аз го гледах със затаен дъх, припомняйки си онзи следобед, когато се бе двоумил дали да говори или не. Именно поради тази негова загриженост за „щастието на една жена“ бях доволен, че решението излезе извън рамките на неговата отговорност.
— Дори и сега — казах аз — ми е трудно да го повярвам. Виждате ли, аз и до последната минута мислех, че е Лорънс!
Поаро се ухили.
— Зная.
— Но Джон! Моят стар приятел Джон!
— Всеки убиец навярно е приятел на някого — философски отбеляза Поаро. — Не бива да смесвате чувства и разум.
— Трябва да призная, че вие ме наведохте на тази мисъл.
— Но, mon ami, не съм го направил просто защото той е ваш стар приятел.
Думите му ме притесниха, защото си спомних как предадох на Джон онова, което смятах за възгледите на Поаро относно Бауърстейн. Между другото той беше.оправдан. Независимо че този път той успя да ги надхитри и обвиненията срещу него в шпионаж да отпаднаха, все пак за в бъдеще крилцата му вече бяха подрязани.