През следобеда на 17 септември, продължи прокурорът, веднага след кавгата със сина си, мисис Ингълторп направила ново завещание. На следната сутрин това завещание било намерено унищожено в камината на нейната спалня, но се появили доказателства, които сочели, че то било направено в полза на съпруга й. Покойната вече била правила подобно завещание преди брака си с него, но — тук мистър Филипс размаха изразително пръст — задържаният не знаел за това. Кое е накарало покойната да прави ново завещание, когато старото още е съществувало, той не можел да каже. Тя била възрастна жена и е възможно да е забравила за предишното; или, което било по-вероятно, тя може да си е мислела, че то се обезсилва от брака и, тъй като е имало разговор на тази тема. По принцип дамите не винаги са добре запознати с правните въпроси. Преди около година тя оформила завещание в полза на задържания. Мистър Филипс щял да предостави факти, които да докажат, че именно задържаният в крайна сметка е занесъл кафето на майка си в онази съдбовна нощ. А по-късно направил опит да проникне в стаята й и несъмнено тогава успял да унищожи завещанието, защото си мислел, че така старото завещание в негова полза отново щяло да придобие валидност.
Арестуваният бил задържан след като инспектор Джап — един отличен полицейски служител — открил в стаята му шишенце стрихнин, идентично с онова, което било продадено в селската аптека на предполагаемия мистър Ингълторп в деня преди убийството. Сега вече зависело от журито да реши дали тези заклеймяващи факти не представлявали убедителни доказателства за вината на задържания.
И след като съвсем умишлено подхвърли, че жури, което отсъди противното, би извършило нещо необяснимо, мистър Филипс седна и избърса челото си.
Първите свидетели на обвинението бяха предимно същите участници и при съда за установяването причините за смъртта, като преди всичко бяха изяснени медицинските доказателства.
Сър Ърнест Хевиуедър, прочут из цяла Англия с безскрупулното си отношение при разпита на свидетелите, зададе само два въпроса.
— Да разбирам ли, доктор Бауърстейн, че стрихнинът е бързодействуващо средство?
— Да.
— И че не можете да обясните закъснението при този случай?
— Да.
— Благодаря ви.
Мистър Мейс разпозна шишенцето, което прокурорът му подаде — било същото, което продал на „мистър Ингълторп“. Под натиска на въпросите той призна, че познавал мистър Ингълторп само визуално и че никога не е разговарял с него. Свидетелят не беше подложен на кръстосан разпит.
Беше призован Алфред Ингълторп, който отрече да е купувал отровата. Той отрече също така, че е имал кавга със съпругата си. Различни свидетели потвърдиха точността на твърденията му.
Бяха разпитани и градинарите във връзка с повикването им да бъдат свидетели на завещанието, след което дойде ред на Доркас.
Доркас, лоялна към нейните „млади джентълмени“, упорито отричаше, че е било възможно да чуе гласа на Джон и решително се кълнеше във всичко, че в будоара на господарката й е бил мистър Ингълторп. По устните на задържания се появи малко тъжна усмивка. Той съзнаваше много добре колко напразна е нейната доблестна битка, тъй като защитата нямаше за цел да отрича този пункт. Мисис Кавендиш, разбира се, не можеше да бъде призована да дава показания против съпруга си.
След различни други въпроси мистър Филипс попита:
— Спомняте ли си през месец юни да е пристигал колет за мистър Лорънс Кавендиш от фирмата Парксънс?
Доркас поклати глава.
— Не си спомням, сър. Може и да е имало, само че мистър Лорънс го нямаше у дома през част от юни.
— В случай, че в негово отсъствие пристигне колет за него, какво се прави обикновено?
— Оставя се в стаята му или се препраща там, където се намира той.
— Вие ли правите това?
— Не, сър. Оставям го на масата в преддверието, а по-нататък мис Хауърд се занимава с тези неща.
Призоваха Ивлин Хауърд и след като я разпитаха по други пунктове, зададоха й въпроса за колета.
— Не си спомням. Много колети идват. Не си спомням някой по-особен.