— Не знаете дали е бил препратен до мистър Лорънс Кавендиш в Уелс или е бил оставен в стаята му?
— Не вярвам да сме му го препращали. Щях да помня.
— Да предположим, че пристига колет за мистър Лорънс Кавендиш, който след това изчезва — ще забележите ли липсата му?
— Не, едва ли. Бих си помислила, че някой се е погрижил за него.
— Струва ми се, мис Хауърд, че вие сте намерили този лист опаковъчна хартия, нали така? — Той вдигна ръката си, в която държеше същия прашен лист, изследван от нас с Поаро в малката дневна.
— Да, така е.
— Кое ви накара да го търсите?
— Белгийският детектив, дето е нает да разследва случая, ме помоли за това.
— И къде, в крайна сметка, го открихте?
— Върху един гардероб.
— Върху… върху един гардероб?
— Ами… да.
— Сама ли го намерихте?
— Да.
— Тогава трябва да знаете точно къде сте го намерили?
— Да, беше върху гардероба на задържания.
— Това вече е нещо друго.
Служител на театралните костюмиери Парксънс удостовери, че на 29 юни те са изпълнили заявката на мистър Л. Кавендиш и са му изпратили един брой черна брада. Брадата била поръчана с писмо, в което имало приложен пощенски запис. Не, не са запазили писмото. Всички сделки били вписвани в техните книги. Изпратили са брадата на адреса, посочен в заявката — „L. Cavendish, Esq., Styles Court“.
Сър Ърнест Хевиуедър се надигна замислено.
— От къде беше написано писмото?
— От Стайлс Корт.
— От същия адрес, на който изпратихте колета?.
— Да.
В следващия момент сър Ърнест Хевиуедър се нахвърли върху него като някакъв хищник:
— Откъде знаете?
— Н-н-е… не разбирам.
— Откъде знаете, че писмото е дошло от Стайлс? Забелязахте ли клеймото?
— Не, но…
— А, значи не сте видели клеймото! И все пак твърдите съвсем уверено, че е дошло от Стайлс. Всъщност клеймото може да е било и от някъде другаде, така ли?
— Д-д-а.
— Всъщност писмото, макар и написано на гербова хартия, може да е било пуснато от друго място, нали? Например от Уелс?
Свидетелят призна, че това е възможно и тогава сър Ърнест Хевиуедър даде знак, че е удовлетворен.
Елизабет Уелс, втората прислужница в Стайлс, заяви как при лягане си спомнила, че е залостила външната врата отвътре, вместо само да я заключи, както я е бил помолил мистър Ингълторп. Тя веднага слязла долу, за да поправи грешката си. Понеже дочула някакъв лек шум откъм западното крило, надзърнала по коридора и видяла мистър Джон Кавендиш да чука на вратата на мисис Ингълторп.
Сър Ърнест Хевиуедър се справи доста бързо с нея и след като под безмилостния му натиск тя се оплете в противоречия, той отново седна на мястото си с доволна усмивка.
С показанията на Ани за петното от свещ на пода, както и за това, че е видяла задържания да отнася кафето в будоара заседанието на съда беше отложено за следващия ден.
По пътя към дома Мари Кавендиш говори с горчивина за прокурора.
— Този омразен човек! Каква ужасна мрежа оплете около моя беден Джон! Как извъртя всеки факт, за да изглежда точно обратното!
— Е — опитах се да я утеша аз, — утре нещата ще се обърнат.
— Да — замислено отвърна тя, после внезапно сниши глас: — Мистър Хейстингс, нали не мислите… но това не може да е бил Лорънс! О, това е невъзможно!
Самият аз бях озадачен и веднага щом видях Поаро, го попитах какво целеше сър Ърнест.
— А! — отвърна Поаро одобрително. — Този сър Ърнест е много умен човек!
— Мислите ли, че той смята Лорънс за виновен?
— Не мисля, че той смята нещо или вярва в нещо! Не, той просто се стреми да създаде такова объркване сред членовете на, журито, че да раздели мненията им кой от братята го е направил. Стреми се да покаже, че има достатъчно доказателства както срещу единия, така и срещу другия — и аз съвсем не смятам, че няма да успее.
Инспектор Джап беше първият призован свидетел при подновяването на процеса и той даде показанията си кратко и сбито. След като разказа предходните събития, той продължи:
— След получаването на информация инспектор Самърхей и аз претърсихме стаята на задържания по време на негово отсъствие от дома. В скрина му, скрити под дрехите, намерихме следните неща: първо — пенсне със златни рамки, подобно на онова, което носи мистър Ингълторп — той го показа — и второ — това шишенце.
Шишенцето беше онова, което помощник-аптекарят беше вече разпознал — от синьо стъкло, съдържащо няколко кристалчета и с етикет „Стрихнинов хидрохлорид. ОТРОВА“.
Ново доказателство, открито от детективите след полицейското разследване, беше един дълъг, почти нов лист попивателна хартия. Той бил намерен в чековата книжка на мисис Ингълторп и при прочит в огледало ясно се виждаха думите: …..ичко, което притежавам при смъртта си, оставям на любимия си съпруг Алфред Ингъ… ". Това отхвърли всякакви съмнения, че унищоженото завещание е било направено в полза на съпруга на покойната. След това Джап показа овъглените останки от хартия, извадени от камината, с което, както и с откриването на брадата в таванското помещение, той завърши показанията си.