— Само че другите ги нямаше, нали?
— Да, но…
— В действителност през целия следобед сте били сам в продължение на няколко минути и точно тогава — повтарям, точно тогава — вие проявявате този ваш „естествен интерес“ към стрихниновия хидрохлорид, така ли е?
Лорънс заекна жаловито.
— Аз… аз…
С доволно и показателно изражение на лицето си сър Ърнест отбеляза:
— Нямам повече въпроси към вас, мистър Кавендиш.
Този разпит предизвика голямо оживление в залата. Много от присъствуващите модно облечени женя доближиха глави и си зашепнаха толкова силно, че съдията разгневено заплаши с опразване на залата, ако шумът не престане.
Имаше още малко показания. Бяха призовани графолозите, за да изкажат мнението си относно подписа на „Алфред Ингълторп“ в аптечния регистър. Те единодушно потвърдиха, че това не е неговият почерк и заявиха, че според тях това би могло да бъде почеркът на заподозрения. При кръстосания разпит те промениха малко мнението си и казаха, че това може да е умела фалшификация на почерка на заподозрения.
Когато сър Ърнест Хевиуедър започна да пледира за защитата, той не говори дълго, но речта му бе пропита от силата на настойчивия му маниер. Никога, заяви той, през дългата си кариера той не бил чувал за обвинение в убийство въз основа на толкова малко и толкова незначителни улики. Те не само че били изцяло само от косвен характер, но на практика в по-голямата си част били и недоказани. Той призова да се вземат показанията и внимателно да се пресеят. Стрихнинът бил намерен в чекмедже в стаята на заподозрения. Чекмеджето не било заключено, както се установило с негова помощ, като освен това той твърдеше, че нищо не доказва скриването на отровата там от страна на заподозрения. Всичко това било в действителност злонамерен опит да се припише престъплението на заподозрения. Обвинението не успяло да представи и най-малкото доказателство, че именно заподозреният е поръчал черната брада от Парксънс. Кавгата между заподозрения и доведената му майка можело да се признае за факт, но тя, както и финансовите му затруднения били силно преувеличени.
Неговият многоуважаван приятел — сър Ърнест кимна небрежно към мистър Филипс — заявил, че ако заподозреният бил почтен човек, то той щял още при установяването причините за смъртта да признае, че той, а не мистър Ингълторп е участвувал в кавгата. Според сър Ърнест обаче фактите били грешно интерпретирани. В действителност се било случило следното — заподозреният, завръщайки се във вторник вечерта у дома си, научил, че е имало сериозна кавга между мистър и мисис Ингълторп. През ума му изобщо не е минала мисълта, че някой може да е объркал гласа му за този на мистър Ингълторп. При това положение той направил естествения извод, че е имало две кавги.
Според прокурора в понеделник, 16 юли, заподозреният влязъл в селската аптека, дегизиран като мистър Ингълторп. В действителност не е било така, защото по това време той се е намирал на едно отдалечено място, наречено Марстънс Спини, където е бил повикан от анонимна бележка с изнудваческо съдържание, която заплашвала, че ако не изпълни това, което било написано там, съпругата му щяла да узнае определени неща. Затворникът съответно отишъл на упоменатото място и след като напразно чакал половин час, се върнал у дома си. За нещастие по пътя си натам или обратно не срещнал никой, който да потвърди достоверността на тази история, но пък пазел бележката и тя щяла да се представи като доказателство.
Що се отнася до твърдението, че заподозреният е унищожил завещанието, то той е имал практика като адвокат и е знаел отлично, че завещанието, направено в негова полза преди година, е било автоматично обезсилено от повторния брак на майка му. Той щял да призове свидетели, които да покажат кой в действителност е унищожил завещанието и било много вероятно това да доведе до обрат в процеса.
Най-накрая той посочи на журито наличието на улики срещу други лица, а не само срещу Джон Кавендиш. Той ги посъветва да насочат вниманието си към уликите срещу мистър Лорънс Кавендиш, които притежавали същата сила, ако не и по-голяма от тази на уликите срещу брат му.
Сега щял да призове заподозрения.
Джон се държа добре на свидетелското място. Под умелото насочване на сър Ърнест неговата история прозвуча съвсем правдоподобно. Показа получената анонимна бележка и я предаде на журито за оглед. Готовността, с която призна своите финансови затруднения, както и противоречията с доведената си майка, придадоха състоятелност на нещата, които отрече.
Към края на разпита той направи пауза, след която добави: