— Да, да — казах нетърпеливо. — Продължавайте.
— Е, приятелю, както вече казах, мнението ми относно вината на мистър Ингълторп доста се по-разклати. В действителност срещу него имаше толкова много улики, че бях склонен да повярвам в неговата невинност.
— Кога променихте мнението си?
— Когато установих, че колкото повече усилия полагах да го оневиня, толкова повече усилия полагаше пък той, за да бъде арестуван. А когато открих, че Ингълторп няма нищо общо с мисис Рейкс и че всъщност човекът с интереси в тази област е Джон Кавендиш, вече бях съвсем сигурен.
— Но защо?
— Ами просто заради следното — ако Ингълторп имаше връзка с мисис Рейкс, то мълчанието му беше напълно понятно; когато обаче разбрах, че цялото село знае за Джон Кавендиш и за слабостта му към хубавичката съпруга на фермера, тогава мълчанието му придоби друго обяснение. Беше глупаво да се преструва, че се бои от скандал, защото такъв просто нямаше откъде да се измисли. Това негово поведение ме накара Да се замисля и постепенно стигнах до извода, че Алфред Ингълторп иска да бъде арестуван. Eh, bien! От този момент нататък аз пък твърдо реших, че той не трябва да бъде арестуван.
— Почакайте малко. Не виждам защо е искал да го арестуват?
— Защото, mon ami, законът във вашата страна гласи, че ако човек веднъж вече е оправдан, той не може да бъде съден повторно за същото престъпление. Аха, доста хитра е била тази негова идея! Явно е, че този човек притежава определена методичност. Вижте какво, той е знаел, че в неговото положение той непременно ще бъде заподозрян, затова е измислил изключително находчивата идея да подготви достатъчно изфабрикувани улики срещу себе си. Желаел е да бъде арестуван. Тогава е щял да представи непоклатимото си алиби — и хоп, отървава се завинаги!
— Но аз все още не разбирам как е могъл да докаже алибито си и същевременно да отиде до аптеката?
Поаро ме изгледа с изненада.
— Но как е възможно това? Приятелю! Нима още не сте проумели, че в аптеката отива мис Хауърд?
— Мис Хауърд?
— Ама разбира се. Че кой друг? За нея е било най-лесно. Тя е достатъчно висока, гласът й е дълбок и малко мъжки; освен това не забравяйте, че те са братовчеди с Ингълторп и между тях има известна прилика, особено в осанката и походката. Било е много просто. Умници са те двамата!
— Все още не ми е ясно какво е станало с бромидните прахчета — обадих се аз.
— Bon! Ще се опитам да ви пресъздам картината възможно най-добре. Склонен съм да мисля, че в основата на цялата афера стои мис Хауърд. Помните ли как веднъж тя спомена, че баща й е бил лекар? Възможно е тя да му е приготвяла лекарствата, а може да е взела идеята от някой от многобройните учебници на мадмоазел Синтия, когато тя е четяла за изпита си. Във всеки случай е знаела, че добавянето на бромид към разтвор, който съдържа стрихнин, причинява утаяването на последния. Навярно идеята й е дошла в ума съвсем внезапно. Мисис Ингълторп е имала кутийка с бромидни прахчета, които вземала понякога преди лягане. Нима е имало нещо по-лесно от това скрито да разтвориш едно-две от тях в шишето с лекарството на мисис Ингълторп, когато то пристигне от аптеката на Куут? Практически рискът е сведен до нула. Трагедията няма да се случи по-рано от две седмици. Ако някой е видял единия или другия да докосват шишето с лекарството, то това ще бъде забравено дотогава. Мис Хауърд вече ще е изиграла кавгата си и ще е напуснала дома. Промеждутъкът от време, както и отсъствието й ще елиминират всякакви подозрения. Да, идеята е доста умна! Ако бяха оставили нещата дотук, възможно е било престъплението да не се свърже с тях. Само че те не се задоволиха само с това. Опитаха се да бъдат още по-умни — и тук сгрешиха.
Поаро подръпна от малката си цигара, вперил поглед в тавана.
— Изработили са план да хвърлят подозрението върху Джон Кавендиш, като купят стрихнин от селската аптека и се подпишат в регистъра с неговия почерк. В понеделник мисис Ингълторп е щяла да вземе последната доза от лекарството си. Затова в понеделник Алфред Ингълторп нагласява нещата така, че да бъде забелязан от достатъчно хора на отдалечено от селото място. Преди това мис Хауърд разпространява и мислена история за него и за мисис Рейкс, за да има по-нататъшното му мълчание някакво обяснение. В шест часа мис Хауърд, дегизирана като Алфред Ингълторп, влиза в селската аптека и с историята за куче се сдобива със стрихнина и подписва Алфред Ингълторп с почерка на Джон, който предварително е изучила добре. Тъй като обаче подобно нещо не би изглеждало достоверно, ако и Джон разполага с алиби, тя му праща анонимна бележка — пак наподобявайки неговия почерк — която го откарва на усамотено място, където вероятността някой да го срещне на практика не съществува. Дотук всичко е добре. Мис Хауърд се връща в Мидлингам. Алфред Ингълторп се връща в Стайлс. Нищо не би могло да го компрометира, тъй като стрихнинът е в мис Хауърд, а той всъщност е необходим само за да се хвърли подозрението върху Джон Кавендиш. Само че се появява една пречка. Мисис Ингълторп не взема лекарството си тази нощ. Повреденият звънец, отсъствието на Синтия — нагласено от Ингълторп посредством съпругата му — всичко това отива напразно. И тогава той прави грешната си стъпка. Мисис Ингълторп отсъствува и той сяда да пише на своята съучастничка, която, вероятно се страхува той, може да изпадне в паника от провалянето на плана им. Вероятно мисис Ингълторп се е върнала по-рано, отколкото е очаквал. Заловен по този начин и доста притеснен, той бързо затваря писалището си и го заключва. Той се опасява, че ако остане в стаята, ще му се наложи да го отваря отново и тогава мисис Ингълторп ще забележи писмото, преди той да го скрие. Затова излиза и се разхожда из гората, без да допуска, че мисис Ингълторп може да отвори писалището му и да намери уличаващото го писмо. Но, както знаем, точно така става. Мисис Ингълторп го прочита и разбира вероломството на съпруга си и на Ивлин Хауърд, макар, за нещастие, изречението за бромидните прахчета да не предизвиква никаква предупредителна реакция в съзнанието й. Тя съзнава, че се намира в опасност, но не знае какво точно я грози. Решава да не казва нищо на съпруга си, а сяда и пише на адвоката си, повиквайки го на следното утро; решава и да унищожи завещанието, което току-що е приготвила. Запазва обаче фаталното писмо.