— Да не би да се опитвате да ме накарате да ви уволня? — провикна се Фенстън.
— Не, но ме обзема усещането, че се опитвате да ми подскажете да си подам оставката — тихо отвърна Анна.
— И в двата случая — размърда се Фенстън в стола си и го изви към прозореца — за мен е ясно, че за вас няма повече място в екипа на банката, тъй като не желаете да спазвате нашите правила, нещо, за което ме предупредиха, когато ви уволниха от „Сотбис“.
Не ставай, нареди си Анна. Тя стисна устни, без да сваля очи от профила на председателя. Тъкмо се канеше да отговори, когато нещо във вида му я спря — беше новата обеца, появила се на ухото му. Не даде вид, че я е забелязала.
— Предполагам, господин председател, че нашият разговор се записва, ето защо бих искала съвсем ясно да заявя, тъй като очевидно много положения от банковото и трудовото законодателство не са ви известни, и да ви предупредя, че подтикването на служител да измами един наивен и неосведомен клиент и да го доведе до отнемането на наследството му е престъпление. Убедена съм, че господин Липман, с целия си опит и познания и от двете страни на закона, с радост ще ви обясни.
— Излезте оттук, преди да съм ви изхвърлил — изкрещя Фенстън, скочи от стола и опрял ръце на бюрото, се надвеси над нея. Анна се изправи бавно, обърна му гръб и се запъти към вратата.
— Като начало можете да изпразните бюрото си. Искам да напуснете офиса на банката до десет минути. Ако след този срок все още сте на територията на банката, ще повикам охраната да ви придружи вън от сградата.
Анна не чу последните думи на Фенстън, защото вече беше затворила вратата.
Първият човек, когото видя в коридора, беше Бари, очевидно подготвен за развитието на разговора. Целият епизод сякаш беше планиран много преди тя да прекрачи прага на сградата.
Анна пое по коридора с цялото достойнство, на което бе способна в такъв момент, въпреки че плътно до нея вървеше Бари и докосваше от време на време лакътя й. Отмина асансьора и й направи впечатление, че вратата е оставена отворена, очевидно в очакване на някой важен пътник. Това със сигурност не беше тя. Озова се в кабинета си петнайсет минути, след като го беше напуснала. Този път завари Ребека вътре — момичето я чакаше. Стоеше зад бюрото си и стискаше дръжките на кафяв кашон. Анна понечи да включи компютъра, но в същия миг чу предупредителен глас зад себе си.
— Не пипай нищо. Личните ти вещи вече са извадени, така че да вървим.
Извърна се и видя, че Бари стои на прага и следи всяко нейно движение.
— Много съжалявам — обади се плахо Ребека, — опитах се да те предупредя, но ти…
— Не говори с нея — изсъска Бари. — Подай й кашона. Тя вече е външен човек. — Пръстите му докоснаха върха на палката.
Анна се почуди дали този човек си дава сметка колко смешен изглежда. Обърна се и се усмихна на Ребека.
— Вината не е твоя — каза на секретарката си, докато поемаше кашона от ръцете й. Остави го на бюрото и седна. Наведе се да издърпа най-долното чекмедже.
— Нямаш право да взимаш нищо, което принадлежи на компанията.
— Не мога да допусна, че господин Фенстън настоява да задържи маратонките ми — небрежно обясни Анна, преобу се и пусна обувките с висок ток при другите вещи в кашона. Вдигна го и пое по коридора. Демонстрирането на достойнство вече не бе необходимо. Всеки от служителите знаеше какво означава разговор на висок глас в кабинета на председателя, последван от ескорта на Бари. Уволнение. Този път, докато минаваше по коридора, Анна виждаше само отдръпващи се по стаите си колеги. Всички бяха загубили интерес да си побъбрят с нея.
Шефът на охраната я заведе до една врата в края на коридора, зад която тя никога не беше прекрачвала. Бари я отвори пред нея и застана на прага. Човекът вътре очевидно също беше подготвен за начина, по който се развиха събитията, защото дори не посмя да я поздрави, а мълчаливо й подаде лист, на който с удебелен шрифт бе изписана сумата от 9116 долара, месечната й заплата. Анна се подписа, с което удостовери, че е получила възнаграждението си.
— Ще бъде преведена в сметката ви по-късно днес — промърмори чиновникът, без да вдига очи.
Анна се извърна и видя, че нейният наблюдател се мотае в коридора, без да я изпуска от очи. Чест му правеше, че се стараеше да изглежда заплашителен. Щом тя затвори вратата на счетоводството, отново се залепи за нея и я придружи по дългия коридор.
Стигнаха асансьора и Бари натисна бутона със стрелка надолу.
Чакаха вратата да се отвори, когато самолетът, изпълняващ полет единайсет на „Америкън Еърлайнс“ от Бостън, се заби в деветдесет и четвъртия етаж на Северната кула.