Впи пръсти в перилата от ковано желязо, сякаш бяха спасителен сал, и заизкачва стълбите към входната врата. Прокара пръст по списъка с имена отстрани на звънците: Амато, Кавиц, Гамбино, О’Рурк, Форстър… Форстър, повтори щастливо няколко пъти наум, преди да натисне копчето. Как ли щеше дай отговори Тина, ако вече не е между живите? Тази мисъл изгаряше мозъка й, докато натискаше упорито, сякаш това можеше да върне приятелката й към живот. Най-сетне се отказа и се обърна да си върви. Сълзи се стичаха по наплесканото с прах и пепел лице. Най-неочаквано, сякаш от нищото, до нея стигна ядосан глас:
— Кой е?
Анна се срина на първото стъпала.
— Слава на Бога — изхълца. — Жива си! Ти си жива!
— Но ти няма как да си жива — отвърна невярващо гласът.
— Отвори вратата и виж сама — предложи Ална.
Бръмченето на домофона бе най-приятният звук, който Анна чу през този ден.
Глава 13
— Жива си! Слава Богу, жива! — повтаряше Тина, докато отваряше широко вратата и прегръщаше приятелката си. Анна може и да приличаше на уличен хлапак, току-що измъкнал се от комина на викториански дом, но това не беше никаква пречка да я притисне до себе си. — Тъкмо си мислех как винаги успяваше да ме разсмееш и дали ще мога някога да се смея отново, когато звънна.
— Аз пък бях убедена, че дори да си се измъкнала от сградата, едва ли си успяла да изтичаш достатъчно далеч, за да не попаднеш под срутващите се стени.
— Ако имах бутилка шампанско, непременно щях да я отворя, за да го отпразнуваме — въздъхна Тина, когато най-накрая пусна приятелката си.
— Ще се задоволя с едно кафе и после с още едно, последвани от една баня.
— Имам кафе — каза Тина, хвана я за ръка и я поведе към малката кухня в дъното на коридора. Нямаше нищо против приятелката й да оставя сиви следи по килима.
Анна седна до малката кръгла маса и отпусна ръце в скута си. Стараеше се да не мърда много, защото при всяко движение от нея се сипеше пепел и прахоляк. Това очевидно не правеше никакво впечатление на домакинята.
— Сигурно звучи странно, но нямам никаква представа какво става всъщност.
Тина включи звука на телевизора.
— Предават на всеки петнайсет минути — обясни, докато пълнеше кафеварката. — Ще разбереш.
Анна гледаше непрестанните повторения на кадрите със самолета, който се врязва в Южната кула, с хора, които се хвърлят от прозорците на по-високите етажи в самоубийствен полет, както и сгромолясването първо на Южната, а после и на Северната кула.
— Трети самолет е ударил Пентагона — рече тя. — Колко такива машини има във въздуха?
— Знае се за четири — отговори Тина и постави чашите за кафе на масата. — Няма информация какви са целите им.
— Вероятно ще се насочат към Белия дом.
В момента президентът Буш произнасяше своето обръщение от военновъздушната база „Бърксдейл“ в Луизиана.
— И не се съмнявайте — казваше президентът, — Съединените щати ще преследват и ще накажат всички, дръзнали да участват в подобен акт.
Режисьорите на предаването върнаха картината към повторението на врязващия се в Южната кула самолет.
— И през ум не ми мина, че самолетът е пълен с невинни пътници. Кой е отговорен за всичко това?
— Държавният департамент е много предпазлив засега. — Тина наливаше готовото кафе в чашите. — Говори се за обичайните заподозрени — Русия, Северна Корея, Иран, Ирак, които побързаха да нададат викове: „Не сме ние“, да се закълнат във вярност на Америка и да предложат помощта си за откриване на извършителите.
— А какво казват журналистите, които нямат основание да се предпазливи?
— Си Ен Ен са насочили пръст към Афганистан, и по-специално към терористичната група „Ал-Кайда“, дори не знам как се произнася, защото чувам името за първи път. — Тина седна на стола срещу приятелката си.
— Според мен това са някаква група фанатици, които имат интереси към петролните находища на Саудитска Арабия. — Анна се извърна към телевизионния екран и се заслуша в думите на коментатора, който се опитваше да си представи какво е да си в Северната кула при удара на първия самолет.
Няма откъде да го знае, помисли си. Отново се появи кадърът със срутващата се Южна кула и това предизвика поредния пристъп на кашлица. При движението полепналата по дрехите й пепел се разлетя във всички посоки.