Тежкотоварният й преследвач вече караше успоредно с нейния микробус. Тя намали — той също. Пореден знак на пътя съобщаваше, че остават двеста метра до отклонението. На светлината на първите проблясъци на зората тя забеляза рампата на въпросното отклонение. Светлините на нейната кола бяха излезли напълно от строя.
Знаеше, че това е единственият й шанс, ето защо трябва много внимателно да премери действията си. Стисна здраво лоста на скоростите и щом се изравни със затревеното пространство, очертаващо завоя вдясно, внезапно натисна докрай педала на газта и микробусът с известно закъснение подскочи напред, действие, на което камионът реагира бързо и започна да набира скорост. Анна изчака да дръпне малко напред и с рязко извиване на волана се озова първо в средното, а после и в най-дясното платно, оттам с подскок — на зеления триъгълник. Шофьорът, чийто път микробусът пресече, наби спирачки, за да не се удари в нея. След като успокои колата и намали скоростта, Анна погледна през прозореца, за да се увери, че тежкотоварният й преследвач продължава по магистралата. Видя само гърба на каросерията.
Пулсът й постепенно започваше да се връща в обичайния си ритъм. Пое няколко пъти дълбоко дъх. Тренировките си казваха думата. Научила се бе да се възстановява. Хвърли последен поглед в огледалото за задно виждане и сърцето й заби отново със сто и петдесет удара в минута. Оказа се, че вторият камион не бе направил грешката на своя събрат и постепенно скъсяваше разстоянието между тях.
Глава 19
Когато непознатият отвори входната врата, Сам надникна иззад своето малко бюро в дъното на фоайето. Работата на портиер налага да правиш бърза преценка на хората. Някои влизаха в категорията „Добро утро, господине“ и „С какво мога да ви помогна?“, докато други можеха да минат и само с едно „Кажете“. Сам огледа високия мъж на средна възраст, който приближаваше. Носеше хубав, но поизносен костюм — платът беше поизлъскан на ръкавите, а маншетите на ризата бяха леко намачкани. Сам можеше да се закълне, че връзката е връзвана и развързвана поне хиляда пъти.
— Добро утро — поздрави Сам.
— Добро утро — отговори непознатият. — От Департамента по емиграцията съм.
Сам се размърда неспокойно. Самият той бе роден в Харлем, но беше чувал много истории за хора, депортирани заради нечия грешка.
— С какво мога да ви помогна?
— Проверявам хората, които все още се водят за безследно изчезнали след ужасното нападение във вторник.
— Интересува ли ви някой конкретно? — предпазливо попита Сам.
— Да. — Мъжът сложи куфарчето си за документи на плота на портиерското бюро и извади оттам списък с имена. Прокара пръст надолу по листа и каза: — Анна Петреску. Това е последният известен неин адрес.
— Не съм виждал Анна от вторник сутринта, когато отиде на работа — услужливо отвърна Сам. — Няколко души вече питаха за нея. Една нейна приятелка се отби и взе малко лични вещи.
— Какви по-точно?
— Не мога да ви кажа. Просто познах куфара на Анна.
— Знаете ли името на момичето?
— Защо се интересувате?
— Може да ни е от полза, ако решим да се свържем с нея. Майката на Анна се обажда вече няколко пъти.
— Не, не го знам — отговори Сам.
Непознатият отново отвори куфарчето си и извади снимка. Портиерът я изучава известно време.
— Да, това е тя. Хубаво момиче… — Той замълча за момент. — Но не може да се сравнява с Анна. Тя беше истинска красавица.
Когато пое по шосе 1–90, Анна забеляза табели за ограничение на скоростта. С голямо удоволствие би го нарушила, стига да можеше, но колкото и да натискаше педала на газта, бусът не можеше да вдигне повече от 110 километра в час.
Вторият й преследвач беше още далеч, но бързо топеше разстоянието, а този път тя нямаше стратегия с отклонение. Молеше се да види някакъв знак. Камионът вече беше на не повече от петдесет метра от нея, когато се чу вой на сирена.
С огромна радост щеше да отбие от пътя по нареждане на пътна полиция. Пет пари не даваше дали щяха да повярват на нейната история за преследвачите и защо е трябвало да прекоси неправилно двете платна на магистралата и забранената за минаване зелена площ, да не говорим, че от колата й липсваха и предната, и задната броня, че нито един от фаровете й не работеше. Тя започна да намалява и забеляза как патрулната кола задмина камиона и полицаят вътре даде знак на шофьора да отбие и да спре.