По челото на Анна избиха капки пот. Отсреща затвориха. Тя погледна часовника си — 32 секунди.
— Нашият човек на „Кенеди“ потвърди, че имаме коридор за излитане в седем и двайсет утре сутринта — съобщи Липман. — Не съм казал на Тина.
— Защо? — попита Фенстън.
— Защото портиерът в сградата на Петреску ми каза, че жена, която прилича много на Тина, е видяна да напуска жилището й във вторник вечерта.
— Вторник вечерта значи — замислено повтори председателят. — Това означава, че…
— Носела е куфар.
Фенстън смръщи чело, но не каза нищо.
— Смятате ли, че трябва да предприема някакви стъпки?
— Какво имаш предвид? — попита председателят.
— Да сложим подслушвателни устройства в апартамента й. Така ще знаем какво става, ако Петреску се свърже с нея.
Фенстън не отговори, което Липман прие за „да“.
„6 километра до канадската граница“, гласеше надписът на поредната табела. Радостна усмивка огря лицето на Анна. Ала на следващия завой усмивката изчезна при вида на километричната опашка от коли и камиони, които се точеха докъдето поглед стига.
Слезе на пътя и започна да раздвижва схванатите си крайници. Обърна се да види очуканото си превозно средство. Какво щеше да обясни на „Хепи Хайър Къмпани“? Никак не й се искаше да дава нови петстотин долара за нанесени допълнителни щети. Докато раздвижваше мускулите си, забеляза, че платното за срещуположно движение беше празно. Очевидно никой не изгаряше от желание да влезе в Съединените щати.
Анна измина само стотина метра през следващите двайсет минути и спря микробуса пред малка бензиностанция. Взе внезапно решение — щеше да наруши принцип, който бе спазвала през целия си живот. Изви волана на буса, мина покрай бензиновите помпи и спря до първото дърво. Точно зад табела с надпис: „Съвършено измиване на автомобили“ Анна измъкна куфара и лаптопа и пое пеша към границата. Чакаха я близо шест километра.
Глава 20
— Толкова съжалявам, скъпа — въздъхна Арнолд Симпсън. — Наистина ужасна история — додаде той и заобикаляйки бюрото, се запъти да посрещне влязлата в кабинета му Арабела Уентуърт.
Посетителката му го наблюдаваше мълчаливо, докато той опираше ръце на помощното бюро встрани, сякаш се готвеше да произнесе молитва. Усмихна й се благосклонно и тъкмо щеше да продължи, когато Арабела без никакви предисловия го попита:
— Може би ще ми обясниш, като семеен адвокат, как стана така, че Виктория и баща ми успяха да задлъжнеят толкова много за толкова кратко време?
Симпсън се отдръпна назад и я погледна над рамката на очилата си.
— Двамата с баща ти — започна той — бяхме близки приятели в продължение на цели четирийсет години. Мисля, знаеш, че бяхме заедно в Итън. — Симпсън замълча и докосна тъмносинята вратовръзка с тънко светлосиньо райе, която сякаш искаше да каже на посетителката, че я носи, откакто е завършил прочутото училище.
— Баща ми обикновено казваше „по едно и също време“ вместо „заедно“ — отбеляза хладно Арабела. — Може би все пак ще можеш да отговориш на моя въпрос.
— Точно се канех да го направя. — Неочаквано думите взеха да му липсват и той се зари в документите, разпилени по бюрото. Най-сетне извади някаква папка, на която пишеше: „Лойд, Лондон“. — Ето ги. — Разтвори я и намести очилата на носа си. — Когато през 1971 година баща ти се издигна в „Лойд“, той се включи в няколко обединения и гарантира участието си с имението. В продължение на много години застрахователният бизнес се развиваше добре и баща ти имаше добри годишни приходи. — Симпсън прокара пръст надолу по някакъв списък с числа.
— Обясни ли му тогава рисковете на подобни сделки?
— Признавам, че и аз като много други — продължи Симпсън, сякаш не беше чул въпроса — не подозирах, че може да се случи такова струпване на лош късмет.
— Участниците в подобни сделки могат да се сравнят единствено с професионалните комарджии, които се надяват да спечелят от завъртането на рулетката — отбеляза Арабела хладно. — Защо не го посъветва да напусне играта, за да спре да губи?
— Баща ти беше упорит човек — сподели Симпсън. — Минаха няколко лоши години, но той все не губеше надежда, че нещата ще се обърнат и слънцето отново ще изгрее на неговата улица.