— Което не се е случило, доколкото разбирам — рече Арабела, докато прелистваше документите, които бе взела.
— За съжаление — съгласи се Симпсън. С всяка измината минута той все повече потъваше в стола си и съвсем изчезна зад помощното бюро.
— Какво стана с големия пакет акции и дялови участия, които семейството беше натрупало през годините?
— Баща ти продаде първо тях, за да покрие належащите разходи. Всъщност — адвокатът отгърна друга папка, — в момента на неговата смърт той беше в преразход със сума от порядъка на десет хиляди паунда.
— Не беше такова положението, докато авоарите му бяха в банка „Кутс“ — прекъсна го Арабела. — Но по неясни причини три години преди това е прехвърлил парите си в малка банка в Ню Йорк — „Фенстън Файнанс“.
— Точно така, скъпа моя — потвърди Симпсън. — За мен е истинска загадка как тези хора се запознаха с него…
— Не е толкова странно. — Арабела извади едно писмо. — Те просто са го набелязали по някаква причина.
— Но как са могли да знаят, че…
— Достатъчно е да прочетат финансовите страници на всеки по-голям вестник, в който се съобщава за проблемите на „Лойд“, там името на баща ми и на още няколко души се появява редовно като жертва на неуспешни сделки, за да не кажа мошеничества.
— Това са само безпочвени предположения — повиши глас юридическият съветник на семейство Уентуърт.
— Това, че не си се сетил тогава, не значи, че са безпочвени — отговори Арабела. — Изненадана съм обаче, че си позволил на своя близък приятел да се раздели с банка „Кутс“, работила за нашето семейство в продължение на двеста години, за да се забърка с банда мошеници.
Лицето на Симпсън пламна.
— Изпадаш в слабостта на политиците да правят заключения постфактум.
— Не, господине — възрази Арабела. — На покойния ми съпруг също предложиха да участва в бизнеса на „Лойд“. Брокерът го уверяваше, че фермата ще бъде напълно достатъчна гаранция за покриване на нужната премия, но Ангъс му посочи вратата.
Симпсън беше загубил ума и дума.
— А сега, мога ли да попитам как, в качеството ви на основен съветник на Виктория, допуснахте тя да удвои дълга си за по-малко от година?
— Не ти се сърдя за тези думи — изсъска Симпсън. — Но по-добре насочи гнева си към данъчните, които винаги държат да получат своята жива плът — добави. Започна да рови отново в папките и извади една с надпис „Данък наследство“. — А, ето ги. Министерство на финансите получава четирийсет процента от състоянието на починалия, освен в случаите, когато то се наследява от съпруг или съпруга, какъвто е бил случаят с твоя съпруг. Все пак с известни умения от моя страна, колкото и нескромно да звучи, успях да постигна договореност с инспектора за единайсет милиона паунда и лейди Виктория не беше недоволна тогава.
— Сестра ми беше една наивна стара мома, която не напускаше дома без баща си и дори нямаше банкова сметка до трийсетгодишната си възраст — отбеляза Арабела. — И вие допуснахте тя да продължи договора с „Фенстън Файнанс“ и дългът й да нарасне още повече.
— Другата възможност бе да се обяви имението за продан.
— Не съм съгласна. Достатъчно бе да се проведе един разговор с лорд Хиндлип, председателя на борда на „Кристис“, и да му се предложи картината на Ван Гог за трийсет милиона.
— Баща ти никога нямаше да се съгласи на подобно нещо.
— Той не беше жив и когато сте предложили на Виктория да сключи повторния договор. Вие трябваше да й внушите правилното решение.
— Нямах право, уважаема, съгласно нашия договор.
— Който сте подписали като свидетел, но очевидно не сте прочели. Защото сестра ми не само е дала съгласие да продължава да плаща 16% от заема, но дори сте й позволили да предаде картината на Ван Гог като гаранция.
— Може да поискате тя да бъде продадена и тогава проблемът ще отпадне.
— Отново грешите, господин Симпсън. Ако бяхте прочели какво пише след страница първа на този договор, щяхте да знаете, че в случай на спор или несъгласие решението ще се вземе от съда в Ню Йорк. Аз няма да приема толкова важни решения да се взимат там, където „Фенстън Файнанс“ са като у дома си.
— Нямате право, защото…
— Аз съм пряка наследница.
— Няма писмена нейна воля на кого е възнамерявала да остави имението — извика Симпсън.
— Още една стъпка, която вие с вашите умения и прецизност не сте осъществили.