В дневната завари Виктория, облечена в траур, да седи на канапето с наведена глава, в краката й спеше черен лабрадор. Не помнеше господарката на дома да е имала куче и се изненада, че тази иначе сърдечна англичанка не стана да я посрещне. Когато все пак вдигна глава, Анна с изненада срещна погледа на жена, която удивително приличаше на Виктория. За част от секундата с ужас осъзна защо семейният флаг е наполовина свален. Застина, опитвайки се да асимилира факта, че никога вече няма да види Виктория Уентуърт и че сега ще се наложи да убеждава сестра й, която никога не беше срещала. Дори не помнеше името й. Огледалният образ не се надигна от мястото си, нито протегна ръка за поздрав.
— Бихте ли желали чаша чай, доктор Петреску? — попита Арабела с глух глас, от чиято интонация Анна схвана, че е по-добре да откаже.
— Не, благодаря ви. — Домакинята не я покани да седне и тя остана права. — Може ли да попитам как почина Виктория?
— Мислех, че вече знаете — гласеше сухият отговор.
— Нямам представа какво искате да кажете.
— Тогава защо сте тук, ако не да приберете остатъците от семейното сребро?
— Дойдох да предупредя Виктория да не позволява да вземат Ван Гог, преди да успея да…
— Картината е била изнесена още във вторник — съобщи Арабела. — Не са проявили дори най-естествената почтителност да изчакат погребението.
— Правих няколко опита да се свържа по телефона, но не ми дадоха номера на телефона ви. Ако бях успяла да се свържа… — запелтечи несвързано младата жена. — А сега вече е твърде късно.
— За какво?
— Изпратих на Виктория копие от моя доклад, в който препоръчвах да…
— Четох този доклад — прекъсна я Арабела. — Но сте права. Вече е късно. Новият ми адвокат ме предупреди, че може да минат години, преди делата на имението да се уредят, а дотогава ще загубим почти всичко.
— Вероятно точно затова не е искал да пътувам до Англия и да се видя лично с Виктория — изрече на глас мислите си Анна.
— Не ви разбирам. — В очите на Арабела се появи по-голям интерес.
— Бях уволнена от Фенстън във вторник — обясни Анна, — защото изпратих копие от доклада си на Виктория.
— Тя го е чела — тихо рече Арабела. — Оставила е писмо, от което става ясно, че се е канела да последва съвета ви, но е писано преди жестоката й смърт.
— Как е починала?
— Била е убита по един долен и отвратителен начин. — Арабела замълча, но не откъсна очи от Анна. — Сигурна съм, че господин Фенстън ще може да ви осведоми за подробностите. — Младата жена наведе глава. Мислите й бяха напълно объркани, планът й от шест точки бе разбит на пух и прах. — Скъпата ми Виктория беше толкова доверчива и боя се, твърде наивна — продължи сестрата. — Но няма човешко същество, което да заслужава подобна съдба, най-малко толкова добронамерен и мил човек като нея.
— Толкова съжалявам! — въздъхна Анна. — Наистина не знаех. Надявам се да ми повярвате. Нищо не знаех.
Арабела обърна лице към прозореца и погледна към зелените поляни навън. Мълча известно време.
— Признавам, в началото бях убедена, че вие сте отговорна за този ужасен сценарий. Сега вече имам известни съмнения. Но сте права, вече е твърде късно. Нищо не можем да направим.
— Не съм толкова сигурна — отвърна Анна. В погледа й Арабела прочете яростна решителност. — Ще се опитам да променя нещата, но ще ви помоля да ми гласувате доверието, което имаше в мен Виктория.
— Какво искате да кажете?
— Дайте ми шанс да докажа, че нямам нищо общо със смъртта на сестра ви.
— Как си мислите, че можете да го направите?
— Като ви върна вашия Ван Гог.
— Вече ви споменах, че картината не е тук.
— Зная — отговори Анна. — Имам основание да смятам, че още е в Европа, защото Фенстън е изпратил господин Липман да вземе платното, а той ще кацне на „Хийтроу“ след няколко часа.
— Но дори да се доберете до картината, как си въобразявате, че ще можете да уредите останалото?
Анна разказа накратко новия си план и забеляза, че Арабела не само я слуша много внимателно, но и кима от време на време. Посетителката завърши с думите:
— Нуждая се от вашата подкрепа, защото заради замисленото от мен положително ще ме арестуват.
Арабела стоя известно време, без да продума.