— Мислиш ли, че не съм правил опити? Откъде мислиш, че си наследила упоритостта си? Предложих й дори да се премести при нас. Не е дворец, но все пак изглежда по-добре от онази дупка, в която живее. — Отпи голяма глътка. — Обещавам да подновя атаките.
— Благодаря ти — въздъхна Анна и го изчака мълчаливо да си свие цигара. — Виждам, че не си спрял да пушиш, не успях да те убедя да ги откажеш.
— Пред очите ми не се мяркат ярките светлини на Ню Йорк, които да отвличат вниманието ми от порока. — Запали готовата цигара и попита: — Каква е втората ти молба?
— Ще трябва добре да си помислиш, преди да ми отговориш — с равен глас изрече тя.
Антон остави кафето, вдиша дима от цигарата и изслуша внимателно разказа й.
— Обсъди ли го с майка си?
— Не — призна тя. — По-добре да не знае каква е истинската причина да дойда в Букурещ.
— Колко време имам?
— Три или може би четири дни. Зависи какви ще са резултатите от пътуването ми.
— А ако ме хванат? — попита той и отново напълни дробовете си с дим.
— Най-вероятно ще отидеш отново в затвора — каза Анна.
— А ти?
— Картината ще бъде транспортирана в Ню Йорк и ще бъде използвана като доказателство срещу мен. Ако имаш нужда от още пари за…
— Не, все още разполагам с близо осем хиляди долара от майка ти, ето защо…
— Осем хиляди ли?
— Всеки долар тук изминава дълъг път, докато…
— Би ли приел подкуп?
— Подкуп ли?
— Ако се заемеш с предложението ми, ще платя пътуването на твоята студентка Данута Секалска до „Слейд“.
Антон се замисли.
— И ще се върнеш до три дни, така ли? — той загаси цигарата си.
— Най-много след четири.
— Тогава нека се надяваме, че наистина съм толкова добър, колкото мислиш, че съм.
— Винсент е.
— Къде си?
— При майка ми.
— Не се заседявай.
— Защо?
— Ловецът знае къде си.
— Ще се разминем отново.
— Не съм убедена, че е мъж.
— Какво те кара да мислиш така?
— Видях Фенстън да говори с една жена в колата си по време на възпоменателната церемония.
— Това нищо не значи…
— Така е, но ме тревожи фактът, че я виждам за първи път.
— Може да е някоя от приятелките на председателя.
— Точно тази жена не е приятелка на никого.
— Опиши ми я.
— Метър и петдесет, слаба, тъмнокоса.
— Там, където отивам, почти всички изглеждат така.
— Картината с теб ли ще бъде?
— Не. Оставила съм я там, където никой не може да я види.
Връзката прекъсна.
Липман натисна бутона, който спря записа.
— Къде ли ще е това място, където никой няма да я види?
— Не може, а не няма да я види — уточни Фенстън. — Сигурно е още в кутията.
— Съгласен съм, но въпросът е накъде се отправила?
— В държава, където хората са около метър и петдесет високи, слаби и тъмнокоси.
— Значи Япония — предположи Липман.
— Защо си толкова сигурен?
— Ще се опита да продаде картината на единствения човек, който не може да устои на изкушението.
— Накамура — заключи Фенстън.
16 септември
Глава 29
Джак бе отседнал в хотел с амбициозното име „Букурещи Интернационал“. Прекара нощта в игра с радиатора, като ту го засилваше, защото в стаята беше студено, ту го намаляваше, защото вдигаше много шум. Стана малко след шест сутринта, пропусна закуската, за да не попадне неочаквано в една категория с разстроения радиатор.
Не беше виждал жената, откакто се бе качил на самолета, което означаваше, че или е направил грешка, или тя е професионалистка. За него вече нямаше никакво съмнение, че Анна работи самостоятелно, и логичният извод бе, че Фенстън много скоро ще изпрати човек да прибере картината му. Но какви бяха плановете на Петреску, даваше ли си сметка на какъв риск се излага? Джак вече беше решил, че най-подходящият момент да се закачи за Анна е, когато посети майка си. Този път щеше да я изчака. Интересно дали и жената, която бе видял на опашката за качване в самолета, имаше същата идея? И ако беше така, дали тъкмо тя не беше пратеникът на Фенстън?
Портиерът на хотела му предложи туристическа карта, в която живописно бяха отбелязани най-важните забележителности на града, но крайните квартали напълно отсъстваха. Ето защо Джак отиде до първата будка за вестници и списания и си купи пътеводител на Букурещ с услужливото заглавие: „Всичко, което трябва да знаете за Букурещ“. Там не откри нито един параграф, посветен на квартала „Берцен“, където живееше майката на Анна. Но поне откри Пиаца Раситей. С помощта на указанията за мащаба на картата изчисли, че мястото, където Анна се беше родила, трябва да е на около девет километра северно от хотела му.