Реши да измине първите четири пеша, не само заради необходимостта да се раздвижи, но и за да провери дали наистина го следят.
Излезе от хотела си в 7,30 и пое с енергична крачка.
Анна също прекара неспокойна нощ. Трудно й беше да заспи с тази червена кутия под леглото. Обзеха я съмнения дали молбата й нямаше да подложи Антон на ненужен риск? Нищо че бе въпрос само на няколко дни. Бяха се разбрали да се срещнат в академията в осем — час, в който никой уважаващ себе си студент не би се веснал там.
Когато излезе на улицата, видя Сергей в своя старичък мерцедес. Колко ли време вече чакаше? Щом я забеляза, мъжът изскочи навън.
— Добро утро, госпожо — поздрави, докато поставяше червената кутия в багажника.
— Здравей, Сергей — усмихна се тя. — Бих искала да отидем до академията, където ще оставя този сандък.
Мъжът кимна в отговор и отвори любезно вратата пред нея.
По пътя Анна научи, че Сергей е женен от трийсет години и има син, който в момента е в армията. Много й се искаше да го попита дали познава баща й, но в този миг забеляза Антон, застанал пред входа сградата, пристъпвайки неспокойно от крак на крак.
Колата спря, Сергей извади кутията от багажника.
— Това ли е? — попита Антон и изгледа червената кутия подозрително.
Анна кимна мълчаливо. Двамата мъже понесоха кутията нагоре по стълбите. Антон отвори вратата и двамата изчезнаха вътре.
Докато чакаше навън, Анна погледна няколко пъти часовника си. Не бяха минали и няколко минути, а вече бе започнала да се тревожи. Дали човекът на Фенстън бе успял да я открие? Досещаше ли се за плана, свързан с картината? Най-сетне двамата мъже се появиха отново на вратата с друга, по-обикновена дървена кутия. Размерът бе почти същият, но тънките дъски не бяха маркирани. Сергей я прибра в багажника, хлопна капака и зае мястото си зад волана.
— Благодаря ти — допря устни тя до двете бузи на Антон.
— Едва ли ще мога да заспя, докато не се върнеш — призна й художникът.
— Ще отсъствам не повече от три-четири дни — обеща му тържествено. — Тогава с радост ще те отърва от бремето и никой нищо няма да разбере. — Качи се в колата.
Сергей потегли и тя се обърна да погледне за последен път Антон, който й се стори самотен и някак объркан. Дали щеше да се справи, помисли си с тревога.
Джак нито веднъж не погледна назад, но бе изминал около километър, когато на пътя му се изпречи голям супермаркет. Влезе вътре без никакво колебание. Скри се зад първата колона, откъдето имаше добра видимост към тротоара, и зачака жената да отмине. Но това не се случи. Всеки аматьор би продължил, оглеждайки се, или би го последвал. Джак не остана прекалено дълго, за да не събуди подозренията й, че я е видял. Купи си багета с бекон и яйце и продължи пътя си. Докато дъвчеше закуската си, се опита да предположи кой ли може да я е изпратил? И каква ли беше задачата й? Дали се надяваше той да я отведе до Анна, или сам бе нейната мишена — контранаблюдение, таен страх на всеки агент от ФБР. Дали пък не го бе подгонила параноя?
Щом напусна центъра на града, Джак спря, за да разгледа картата. Реши да вземе такси. Можеше да му се наложи да се придвижи по-бързо, а в квартал „Берцен“ едва ли щеше да намери. Колата може да помогне да се отървеш от опашката си, въпреки че в един краен квартал жълтото такси щеше да бие на очи далеч повече, отколкото в центъра. Провери отново картата, зави наляво и през цялото време не се обърна нито веднъж назад, не провери дори в някоя от витрините с по-големи стъкла. Ако жената беше професионалистка, непременно щеше да разбере, че я е забелязал. Вдигна ръка пред първото празно такси.
Анна бе помолила своя шофьор, както мислеше вече за Сергей, да я върне до същия жилищен блок, който бяха посетили предишния ден. Би предпочела да може да предупреди майка си по телефона по кое време да я чака, но това беше неосъществимо, защото Елза Петреску не одобряваше тези апарати. Към тях и към асансьорите имаше изцяло отрицателно отношение — винаги когато се развалят, няма кой да дойде ги поправи. Знаеше, че майка й става към шест сутринта, за да измие и без това искрящата от чистота къща.