Попаднал бе в капан, за който редовно бе предупреждавал младшите агенти. Не се поддавайте на изкушението да мислите, че заподозреният е невинен. Съдът ще вземе това решение вместо вас. Винаги трябва да вярвате, че разследваният е виновен, а понякога, но много рядко, се оказва, че не е. Не помнеше някога неговият инструктор да е давал указания какво трябва да правят, ако обектът им е привлекателен. В наръчника за подготовка на агентите на ФБР изрично бе записано, че при никакви обстоятелства агентът не бива да влиза в каквито и да е отношения със заподозрения. През 1999 година наръчникът бе актуализиран и към този текст бе добавено: „все едно мъж или жена“.
Мислите на Джак отново се върнаха към Ван Гог и Анна. Дали щеше да се опита да продаде картината в Хонконг? Къде смяташе да съхранява такава голяма сума и как възнамеряваше да се възползва от придобивката си? Не му се вярваше да предпочете да остане в Букурещ завинаги. Изведнъж се сети, че тя посети Уентуърт Хол.
Кранц беше сама в салона на първа класа. Пътуваше винаги в първа класа, само така имаше възможност да се качи последна и да слезе първа, особено когато знаеше закъде пътува жертвата.
Сега, когато разбра, че не само тя следи Петреску, трябваше да е още по-внимателна. Не можеше да си позволи да убие Анна в присъствието на някой друг.
Питаше се кой би могъл да е високият тъмнокос мъж и за кого работеше. Дали пък Фенстън не го беше изпратил, за да следи нея, или работеше за някое чуждо правителство? Но за кое? Или за американското, или за румънското. Положително беше професионалист, защото не го бе забелязала нито преди, нито след онази глупава грешка с таксито. Склонна бе да мисли, че е американец. Дори се надяваше да е така, защото ако се наложеше да му пререже гърлото, щеше да е бонус.
Кранц не успя да си почине по време на дългия полет до Хонконг. Инструкторът й в Москва обичаше да повтаря, че нивото на концентрация обикновено пада на четвъртия ден. Това значеше на следващия ден.
18 септември
Глава 31
— Пасажерите със следваща дестинация…
— Само това липсва… — промърмори Джак.
— Какво ви липсва, господине? — попита внимателната стюардеса.
— Транзитен престой.
— Коя е вашата крайна дестинация?
— Нямам представа — отговори Джак. — Какви са възможностите?
Стюардесата се засмя.
— Държите ли на източната посока?
— Приблизително.
— В такъв случай можете да избирате между Токио, Бризбейн, Сидни или Оуклънд.
— Благодаря ви — любезно отговори Джак. Информацията беше полезна, но не му помагаше много. — Ако реша да прекарам нощта в Хонконг, ще трябва да мина през паспортен контрол, а искам да пътувам транзит…
Развеселена, младата жена се опита да му помогне.
— В залата на летището ще видите два изхода — единият води към мястото, откъдето можете да получите багажа си, а другият — към транзитната зала. Ще си вземете ли багажа, или сте го чекирали за крайна дестинация?
— Нямам багаж — призна Джак.
Младата жена кимна, усмихна се и мина нататък, за да се погрижи за някой друг пътник, който не е толкова объркан.
Джак си даде сметка, че стъпи ли на земята, ще трябва да се движи с максимална скорост, докато намери достатъчно добро място, от което да може, незабелязан от Анна, да следи действията й, без да попадне в полезрението на другата й почитателка.
Анна гледаше разсеяно през люка как самолетът се снишава над летище „Чек Лап Кок“.
Никога нямаше да забрави първото си посещение в Хонконг преди няколко години. На пръв поглед машината се готвеше както обикновено за кацане и изведнъж в последния момент, без никакво предупреждение, пилотът насочи носа надолу право към хълмовете край града, между които се гушеше пистата на Кулун. Сърцата на пътниците, които идваха тук за първи път, направо спряха. Чувстваха се като актьори във филм за Втората световна война. Когато най-сетне кацнаха, неколцина от пасажерите изръкопляскаха. А Анна изпрати мислено благодарност към властите, построили новата писта.
Погледна часовника си. Приземиха се с двайсет минути закъснение, но до следващия й полет оставаха още два часа. Щеше да използва времето да си купи пътеводител на Токио и да започне да го изучава.