Шофьорът кимна, но изуменото изражение не слизаше от лицето му.
Джак се върна при телефонните кабини. Зачака да види кои ще бъдат първите пътници, на чийто багаж висят характерните за „Катай Пасифик“ етикети в зелено и бяло. От много време не му се беше случвало да чака жена на летище, да не говорим, че този път чакаше две. Много се надяваше, че няма да изпусне нито една от тях.
Номерата на полетите и часовете на пристигане се превъртяха за пореден път. Пътниците от полет СХ 301 бяха вече в отделението за багаж. Джак се съсредоточи. Не се наложи да чака дълго. Кранц излезе първа — но така и трябваше, чакаше я работа. Побърза да се слее с тълпата местни граждани, който не бяха много по-високи от нея. Сгуши се сред тях, преди да се престраши да се огледа. От време на време търпеливата тълпа се разлюляваше като бавна вълна, когато някои от присъстващите си тръгваха и тези зад тях бързаха да заемат местата им. Кранц се движеше заедно с хората наоколо й, за да не привлича излишно внимание. Нямаше начин обаче руса и късо подстригана жена да остане незабелязана сред нация от чернокоси. Което значително улесняваше Джак. Ако дребната непозната тръгнеше след Анна, щеше да знае с кого си има работа.
Агентът държеше под око тънката, нисичка и очевидно в добра физическа форма жена, като същевременно следеше и потока от хора, който ставаше все по-плътен. Сред тях имаше и такива с етикети в зелено и бяло върху багажа. Джак пристъпи напред, надявайки се, че непознатата няма да вдигне поглед нагоре към неговата тераса.
Вероятно бе схванала, че има три изхода, от които Анна би могла да излезе, защото мястото й бе стратегически избрано, така че да може да наблюдава и трите.
Джак плъзна ръка във вътрешния джоб на якето си и предпазливо извади последен модел мобилен телефон марка „Самсунг“. Отвори апарата и го насочи към тълпата долу. Известно време лицето й не успяваше да попадне в обектива, но за част от секундата, когато някакъв възрастен мъж пристъпи да поздрави човека, когото чакаше, то се откри. Щрак. Отново се скри. С периферното си зрение Джак внимаваше да не изпусне появата на Анна. Посрещачка се наведе да вдигне детето си и за миг лицето на късо подстриганата блондинка отново се разкри. Щрак. В този момент през изхода излезе и Анна. Той затвори капака на телефона. Дано поне един от кадрите да е достатъчно добър, та момчетата от техническия отдел да извадят някаква информация.
Главата на Джак съвсем не беше единствената, която се извърна при появата на тъничката руса американка, с количка за багаж, натоварена с куфар и голяма дървена кутия. Петреску спря да се огледа и Джак мигновено отстъпи назад в сянката на кабината. Жената очевидно търсеше изход, през който да напусне летището. Тръгна надясно. Значи с такси.
Тъй като опашката за таксита бе доста дълга, той имаше време да остане на своята тераса, докато двете жени напуснат залата. Вече навън, мина по заобиколен път до наетата кола: зад паркиран автобус, през подземен гараж, докато най-сетне излезе съвсем близо до мястото, където с облекчение видя, че зелената тойота го чака с включен двигател и таксиметров апарат, естествено. Почти приведен, стигна до задната врата, отвори я и се шмугна на задната седалка.
Петреску беше пета на опашката. Когато дойде нейният ред, тя не се качи в предложената кола, а се обърна кръгом и бавно се насочи към края на опашката. Умно момиче, помисли си Джак и зачака реакцията на дребничката преследвачка. Щом тя влезе и таксито потегли, Джак тупна рамото на своя шофьор и предупреди:
— Не мърдай. — Беше сигурен, че щом завие зад ъгъла, колата ще спре и ще изчака Петреску да се появи.
Най-сетне Анна стигна отново първа позиция и тогава Джак нареди на своя шофьор:
— Следвай ги, но гледай да не те забележат.
— Но тази жена е друга — не се сдържа шофьорът.
— Знам. Промяна в плана.
Японците трудно проумяваха понятието „промяна в плана“.
Докато таксито на Петреску излизаше, за да се влее в движението, Джак видя как то беше последвано от още едно, което се измъкна от първата странична пряка.
За първи път Джак беше благодарен на безкрайните задръствания, неизменно съпътствани от пиперливи ругатни, които бълва всеки участник в движението от летище „Нарита“ към центъра на града. Но така успяваше да пази необходимата дистанция, без да бъде забелязан.
Мина около час, преди колата с Анна да спре пред хотел „Сейо“ в Гинза. Пиколото тутакси излезе, за да помогне за багажа, но когато видя дървената кутия, даде знак и към него се присъедини още едно момче. Джак изчака достатъчно дълго, преди да последва Анна Петреску и нейния багаж. Не може да се каже същото за късо подстриганата дама. Тя вече беше се сгушила в един от отдалечените ъгли на фоайето, откъдето имаше чудесна видимост към стълбището и асансьорите, като същевременно оставаше напълно скрита от погледите на служителите на рецепцията.