Анна се усмихна широко. Председателят я придружи по дългия коридор и до самата лимузина отвън. По пътя разговаряха за трагедията, сполетяла Ню Йорк, и неизбежните последствия. Но той така и не спомена какво се бе случило с предишния му шофьор, нито, че е в болница, за да се възстанови от сериозните си наранявания и не на последно място от загубената си мъжка гордост.
Но според обичая си японците предпочитат някои тайни да си останат в семейството.
Винаги когато бе в непознат град, Джак избягваше да съобщава на посолството за пребиваването си. Служителите там обичаха да задават много въпроси, на които не желаеше да дава отговори. Токио не правеше изключение. Той обаче имаше нужда от отговори на някои свои въпроси и знаеше кого точно да попита.
Един тип, когото беше пъхнал зад решетките за няколко години, му бе казал, че когато си в чужбина и имаш нужда от информация, най-добре да отседнеш в добър хотел. Но не бива да се обръщаш с въпроси към управителя или към хората на рецепцията. Твоят човек в такива случаи винаги е портиерът. Заплатата му никога не стига, ето защо приема да изпълни някои малки задачи, например споделяне на информация.
За петдесет долара Джак научи всичко за Накамура, включително и коя дупка при играта на голф най-трудно му се удава — четиринайсетата.
Кранц проследи излизането на Петреску от сградата. Бързо повика такси и поиска да я остави на стотина метра от входа на хотел „Сейо“. Ако Петреску се готвеше да заминава, непременно щеше да мине оттук, за да си вземе багажа и да уреди сметката си.
Щом лимузината я остави пред входа на хотела, Анна реши да не се бави с уреждането на сметката, а се качи направо в стаята си. Приседна на леглото и позвъни на Арабела. Гласът на милейди звучеше като на напълно буден човек.
— Истинска Порция — заключи Арабела, преди да й пожелае лека нощ. Въпросът беше коя от двете — от пиесата на Шекспир или жената на Брут? Тя откопча златната си верижка, свали кожения колан, изрита обувките и най-накрая съблече роклята си. Замени официалното си облекло с фланелка с къси ръкави, дънки и маратонки. Трябваше да напусне хотела по обяд, така че имаше време за още един разговор. Нищо че приятелката й може би вече беше в леглото.
След няколко позвънявания отсреща й отговори сънлив глас.
— Кой е?
— Винсент.
— Господи, кое време е? Трябва да съм заспала.
— Първо трябва да чуеш моята новина.
— Да не би да продаде картината?
— Как се сети?
— Колко й взе?
— Достатъчно.
— Поздравления. Къде отиваш сега?
— Да я взема.
— Къде е това?
— Където винаги е била. Хайде заспивай — посъветва я Анна.
Линията прекъсна.
Тина се усмихна и отново се отпусна прегръдките на съня. Фенстън поне веднъж щеше да бъде победен точно с неговите прийоми.
— О, Господи! — стресна се тя и мигом се разбуди. — Не я предупредих, че ловецът, който е по петите й, е жена и знае, че е в Токио.
Глава 36
Фенстън протегна ръка и заопипва шкафчето до леглото си, за да улови слушалката на телефона.
— Кой е, по дяволите?
— Винсент току-що се обади.
— Какво каза този път? — Председателят моментално се разсъни. — Откъде се обади?
— От Токио. Твърди, че е продала картината.
— Не може да продадеш нещо, което не ти принадлежи — изсъска Фенстън и запали лампата. — Каза ли къде отива сега?
— Да вземе платното.
— Някаква индикация къде може да е това?
— Там, където винаги е било — повтори точно репликата Липман.
— Значи в Лондон — заключи Фенстън.
— Защо сте толкова сигурен?
— Ако го е занесла в Букурещ, няма причина да не го занесе и в Токио. Не, оставила го е в Лондон — непреклонен беше Фенстън, — където винаги е било.
— Не съм толкова сигурен.
— А според теб къде е?
— В Букурещ, в червената кутия.
— Кутията е само примамка.
— В такъв случай как може да се надяваме, че ще се доберем до картината? — попита Липман.
— Нищо по-просто. Сега, когато е убедена, че я е продала на Накамура, ще се върне да я прибере. Този път Кранц ще я чака и ще й се случи нещо много сходно с това, което се е случило на самия Ван Гог. Но преди да стигнем до тази развръзка трябва да звънна един телефон. — Той трясна слушалката, преди Липман да е успял да попита на кого.