— Не, стига картината да е с мен.
— Ако искаш, мога да я задържа още един ден — предложи той и отпи от чашата си.
— Благодаря ти, но това означава поредна безсънна нощ и за двама ни — рече Анна. — Време е да те отърва от нея.
Тя се изправи. Не беше докоснала чашата си.
Антон пресуши своята, загаси цигарата и остави няколко монети на масата. Нахлупи отново шапката си и я последва навън. Анна не можеше да не си спомни кога за последен път двамата са излезли заедно от „Коскис“.
Докато Антон обсъждаше нещо оживено със Сергей, Анна се огледа внимателно в двете посоки.
— Ще имаш ли време да се отбиеш при майка ти?
— Няма да рискувам, тъй като ме следят на всяка крачка.
— Не виждам никого — рече Антон.
— Няма начин да го видиш — обясни му тя. — Чувстваш го и знаеш, че е наоколо. А аз си въобразявах, че съм се отървала.
— Но не си — обади се Сергей, докато потегляше.
Никой не пророни дума по време на краткото пътуване до дома на Антон. Сергей паркира и Анна последва художника в къщата. Той я поведе бързо нагоре по стълбите към тавана, където беше ателието му. От долния етаж се чуваше музика, но той не се обади, очевидно не искаше жена му да разбере, че не е сам.
Влязоха в помещение, пълно с платна. Очите й веднага бяха привлечени от Ван Гог с отрязаното ляво ухо. Усмихна се. Същата рамка, същата червена кутия.
— Чудесна е — въздъхна тя. — Сега трябва само да се погрижа да попадне, при когото трябва.
Антон мълчеше и когато му хвърли поглед, забеляза, че е коленичил на пода и в момента вдига една от дъските. Бръкна с ръка в отвора и измъкна дебел плик, който пъхна във вътрешния джоб на шинела си. След това прибра картината в червената кутия и се залови да забива пироните на местата им. Повече от ясно бе, че иска да се отърве от картината час по-скоро. Щом и последният пирон бе забит, вдигна безмълвно кутията и тръгна надолу по стълбите.
Анна отвори външната врата пред него, за да го улесни. Сергей бе отворил багажника на колата. Антон постави вътре голямата кутия и изтупа ръцете си, сякаш с радост се отърваваше от бремето на отговорността. Сергей хлопна капака и зае мястото си зад волана.
Антон измъкна дебелия плик от вътрешния джоб на палтото й и го подаде.
— Много ти благодаря — усмихна се тя и му подаде друг плик, но той не беше адресиран до него. Прочете името и се усмихна, след което я целуна сърдечно по бузата:
— С каквото и да си се заела — рече, — желая ти успех.
Тя му махна с ръка за сбогом.
— Къде ще спите тази нощ? — попита Сергей.
Анна му каза.
21 септември
Глава 38
Анна отвори очи и видя, че Сергей се е настанил на капака на жълтия мерцедес и пуши. Тя се протегна и разтри очи. За първи път спеше в кола — стори й се далеч по-удобно от задната седалка на микробуса на път за канадската граница, където никой не я пазеше.
Излезе навън и раздвижи крака. Червената кутия беше на мястото си.
— Добро утро — поздрави я Сергей. — Надявам се, че спахте добре.
— Вероятно по-добре от теб — засмя се тя.
— След двайсет години в армията сънят се превръща в лукс — успокои я шофьорът. — Но ви предлагам да споделите моята закуска.
Върна се в колата и извади малка тенекиена кутия изпод шофьорското място. Отвори я и показа съдържанието й — истинско пиршество. Две кифлички, сварено яйце, бучка сирене и няколко домата. Имаше дори портокал и термос с кафе.
— Откъде намери всичко това? — попита Анна, докато белеше портокала.
— Неизядената ми вечеря. Жена ми я приготви.
— Как ще й обясниш защо не си се прибрал тази нощ?
— Ще й кажа истината. Прекарах нощта с една красива млада жена.
Анна се изчерви.
— Само дето съм твърде стар, за да ми повярва — додаде той. — Какво ще правим после? Банка ли ще обираме?
— Само ако знаеш къде има петдесет милиона долара в брой — отвърна му. — Иначе ще трябва да занеса кутията в Лондон. Ето защо е по-добре да разбера кога отварят товарните служби.
— Първите служители се появяват там някъде около седем сутринта — поясни Сергей, обели яйцето и го подаде на Анна.
— В такъв случай трябва да сме там към седем, за да съм сигурна, че ще успея да се справя. — Погледна часовника си.
— Май няма да е зле да тръгваме.
— Имам известни резерви.